Фред Варгас - Едно незнайно място

На пода един нервен щурец изпусна кратък отчаян вик. Адамсберг позна звука на мобилния си — онзи, дето беше прояден от червеи — и го вдигна, поглеждайки часовниците си. Между два четирийсет и пет и четири и четвърт сутринта. Прекара ръка по лицето си, за да премахне паяжината на съня, погледна екранчето — имаше две послания от едно и също лице, изпратени с интервал от три минути. Първото гласеше POR, второто — QOS. Адамсберг веднага се обади на Фроаси. Фроаси никога не мърмореше, когато я будеха нощем. Комисарят подозираше, че използва случая да хапне.

— Две съобщения, които не разбирам — каза й той. — Мисля, че са неприятни. Колко време ви трябва, за да разберете кой е собственикът на мобилния?

— За непознат номер? Четвърт час. Като прибавя половин час, за да стигна до Бригадата, защото тук имам само два микрокомпютъра, четирийсет минути. Продиктувайте ми го.

Адамсберг прочете номера, притеснен от някакво усещане за спешност. Четирийсет минути бяха твърде много.

— Този веднага мога да ви го дам — каза Фроаси. — Вече го търсих в късния следобед. Армел Лувоа.

— Мамка му.

— Тъкмо бях започнала да преглеждам обажданията му. Той не телефонира често. Нито веднъж от девет дни насам. Изключил е апарата сутринта на бягството си. Защо го е включил отново? За да се издаде ли? Какво го прихваща? Оставил ли ви е съобщение?

— Изпратил ми е два неразбираеми текстове.

— Текста — механично го поправи Фроаси, възприела и тя като другите учените тикове на Данглар.

— Можете ли да установите откъде се обажда?

— Ако пак не се е изключил, да.

— Можете ли да направите това от дома си?

— По-трудно е, но мога да опитам.

— Опитвайте бързичко.

Тя вече беше затворила. Нямаше смисъл да се казва на Фроаси да действа бързичко, тя отхвърляше задачите със скоростта на мухичка.

Адамсберг се облече, взе кобура си и двата телефона. На стълбите усети, че е навлякъл тениската си обратно, с гърба отпред, етикетът го дращеше по шията. Ще я оправи по-късно. Докато слагаше сакото си, Фроаси отново се обади.

— Къщата в Гарш — обяви тя. — От същото място излъчва и друг апарат. Да се опитам ли до го идентифицирам?

— Давайте.

— За това трябва да отида в службата. Ще ви отговоря след час.

Адамсберг се обади да сформират два екипа. Трябваха най-малко трийсет минути, докато първият се събере в Бригадата. И още време, за да стигне до Гарш. Той самият, ако тръгнеше веднага, щеше да е там след двайсет минути. Поколеба се, всичко му подсказваше, че трябва да изчака. Капан. Какви ги вършеше Церк в къщата на стария Водел? С друг мобилен телефон? Или с друг човек? Арнаут Павле? И ако беше така, какво търсеше Церк? Капан. Сигурна смърт. Адамсберг се качи в колата си, постави ръце на волана. Бяха го изпуснали в гробницата, щяха да опитат отново тук, бе очевидно. Най-умно би било никъде да не мърда. Препрочете двете съобщения. Por, Qcs. Завъртя контактния ключ, после го завъртя обратно. Очевидно, разбираемо и нормално развитие на събитията. С пръсти върху ключа, комисарят се опитваше да разбере защо друга някаква увереност му нареждаше да отиде в Гарш, лишена от мотив увереност, която завладяваше мисълта му. Запали фаровете и потегли.

На половината път, след тунела „Сен Клу“, спря на аварийната лента. Por, Qos. Току-що си бе помислил — ако можеше да нарече това мислене — за забележката на Фроаси за думата „текстове“. „Текстове“, която го бе отвела с подскок към Por. Беше почти уверен. Често бе виждал това Por на екрана на мобилния си. И това се случваше, когато пишеше текстове, когато пишеше есемеси. Извади телефона си и набра трите букви: s, m, s. Най-напред получи Pop, после комбинациите Por, Pos, Qos, Sos и накрая Sms.

Sos. SOS.

SOS, което Церк не бе успял да изпрати правилно. Опита още веднъж, след това лепна лампата на покрива и продължи пътя си. Ако Церк искаше да му устрои капан, той щеше да напише разбираеми думи. А щом не бе успял да напише правилно SOS, значи не е виждал екрана. Значи е писал на тъмно. Или в джоба си, напипвайки буквите, за да не го заловят. Не беше капан, а зов за помощ. Церк беше с Павле и вече бяха минали трийсет минути, откакто бе изпратил съобщенията си.

— Данглар — каза Адамсберг, като продължаваше да шофира. — Имам SOS от Церк. Написал го е, без да вижда екрана. Убиецът го е завел на местопрестъплението, където чисто и просто ще го самоубие. Край на историята.

— Отец Жермен?

— Не той, Данглар. Как може Жермен да знае, че е било женско? Нали точно това каза? Не ограждайте къщата, не влизайте през вратата. Ще го очисти незабавно. Продължавайте към Гарш, ще ви се обадя пак.