Агата Кристи: Убийство по Коледа

Съпругът й разтревожено я прекъсна:

— Не бива да говориш така, Лидия. Това е неблагодарност. Баща ми прави всичко за нас…

Тя прехапа устни отново, преглътна готовия отговор и само сви деликатните си рамене.

Алфред каза:

— Знаеш, че старецът е много привързан към теб…

Жена му отсече:

— Но аз не съм, изобщо!

— Мъчно ми е, когато говориш по този начин. Звучи толкова грубо…

— Може би, но понякога човек не може да се въздържи и казва истината.

— Ако татко усети…

— Баща ти много добре знае, че не го обичам. Понякога си мисля, че това го забавлява.

— Лидия, наистина мисля, че грешиш. Той толкова често ми е казвал колко добре се отнасяш към него.

— Естествено, винаги съм била вежлива и винаги ще бъда. Просто изразявам истинските си чувства. Аз не харесвам баща ти, Алфред, Мисля, че той е зъл и тираничен старец. Той непрекъснато те кара да му се подчиняваш, като използува чувствата ти. Трябваше да му се противопоставиш отдавна.

Алфред остро я прекъсна.

— Достатъчно, Лидия. Моля те, не говори повече!

Тя въздъхна.

— Извинявай, може и да не съм права. Хайде да поговорим за Коледа. Мислиш ли, че брат ти Дейвид наистина ще дойде?

— Защо не?

Тя поклати глава със съмнение.

— Дейвид е особен. Не е стъпвал в този дом от години. Той толкова обичаше майка ви и надали храни добри чувства към това място.

— Дейвид винаги нервираше татко с музикалните си занимания и отнесеното си поведение. Вярно, че татко често беше суров с него, но все пак мисля, че Дейвид и Хилда ще дойдат. Коледа е.

— Мир и доброжелателство — каза Лидия и изящните й устни се изкривиха иронично. — Направо да не повярваш. Джордж и Магдалин също идват. Казаха, че ще пристигнат вероятно утре. Страхувам се, че тя ще скучае ужасно.

Алфред каза с доловимо раздразнение:

— Все се чудя защо брат ми Джордж се ожени за момиче с двадесет години по-младо от него? Всъщност той винаги е бил глупак!

— Той направи много успешна кариера — каза Лидия. — Избирателите му го харесват. Вярвам, че Магдалин много му помага в политическата дейност.

Алфред бавно продължи:

— Тя нещо не ми харесва. Много е хубава, но ми прилича на някои от онези уж розови круши на пръв поглед, само че като се вгледаш, имат восъчен вид… — Той поклати глава.

— И са гнили отвътре? — попита Лидия. — Колко смешно звучи това от твоята уста, Алфред.

— Защо смешно?

Тя отвърна:

— Защото ти си обикновено толкова деликатен. Никога не казваш лоша дума за никого. Понякога се ядосвам, че не си достатъчно — как да кажа? — подозрителен. Сякаш не си от този свят.

Съпругът й се усмихна.

— Винаги съм мислил, че светът е такъв, какъвто си го направиш.

Лидия каза ядосано:

— Не, злото не съществува само във въображението. То е реалност. Ти сякаш не осъзнаваш неговото съществуване, но аз го чувствувам, усещам го, винаги съм го усещала в този дом. — Тя стисна устни и се извърна.

Алфред започна:

— Лидия…

Тя обаче му направи предупредителен знак. Погледът й беше насочен някъде зад гърба му. Алфред се обърна. Зад него почтително стоеше мургав човек с гладко лице.

Лидия попита остро:

— Какво има, Хорбъри?

Гласът му прозвуча тихо, като учтиво мъркане:

— Мадам, мистър Лий поръча да ви кажа, че за Коледа ще има още двама гости, така че трябва да се приготвят стаи за тях.

— Още двама ли?

Хорбъри мазно каза:

— Да, мадам, един господин и една млада дама.

Алфред се намеси учудено.

— Млада дама ли?

— Така каза мистър Лий, сър.

Лидия каза бързо:

— Ще се кача да поговоря с него.

Хорбъри леко пристъпи — почти неуловимо движение, — но то моментално спря устрема на Лидия.

— Простете, мадам, но мистър Лий вече си почива за следобеда и специално поръча да не бъде обезпокояван.

— Добре — каза Алфред. — Разбира се, че няма да го безпокоим.

— Благодаря ви, сър. — Хорбъри се оттегли.

Лидия заговори с едва сдържана ярост.

— Не мога да го понасям този човек. Промъква се из къщата като котка. Никога не знаеш кога влиза, кога излиза.

— И на мен не ми е симпатичен, но си разбира от работата. Сега е толкова трудно да се намери добра прислуга. Важното е, че татко го харесва.

— Е, да, разбира се, това е важното. Алфред, какво е това за някаква млада дама? Коя е тя?

Съпругът й поклати глава.

— Нямам представа. Просто не се сещам за никоя. Погледите им се срещнаха и внезапно Лидия изкриви изразително устни.

— Знаеш ли какво мисля, Алфред?