Уилям Дийл - Еврика

Алена зора. Мъглата се розовее от предизгревните лъчи на слънцето. Данциг чува пръв коня, който пръхти на около сто и петдесет метра. Почти по същото време го надушва и Ред. Но още преди някой от двамата да е изстрелял сигнална ракета, германците започват масиран гаубичен обстрел. Данциг е хванат като в капан насред смъртоносната градушка, сипеща се от небето.

— Ръсти, махай се веднага оттам! Бягай, ти казвам. Идвай насам! — дере се Кълан.

А дъждът от снарядите продължава да се сипе навред около него. На няколко крачки от Ръсти избухва бомба. Той се свлича на колене и се хваща за гърлото. Между пръстите му руква кръв.

Кълан изстрелва червена сигнална ракета, с която дава знак на Мерил да премине в настъпление, сетне изскача от стрелковото гнездо, втурва се към Данциг и го изправя на крака. Натиква го в окопчето точно преди да започне поредният масиран обстрел.

И после — чудо! Излиза вятър.

Мъглата се кълби и се разнася.

Ред съзира в утринния сумрак първите коне. Четири са и теглят тежко оръдие. Индианецът се прицелва и стреля. Пушката го рита силно по рамото, после първият кон се свлича на земята. След миг Лени Холц поваля втория кон. Другите два изпадат в паника, дърпат се с ужасени очи и разширени ноздри. Ред отново натиска спусъка и войникът върху сандъците залита напред и пада върху обезумелите коне. Конете от втория впряг също обезумяват. Командирът, явно офицер, крещи на войника да озапти животните. Ред изчаква, взима на мушка профила на офицера, цели се малко пред ухото, но Лени го е изпреварил.

— Идвай, Ред, вече не стрелят! — крещи колкото му глас държи Лени. — Да се измъкваме оттук!

Ала Ред е забелязал, че зад втория впряг пъпли танк с оръдие, което се върти.

Ред чува как някъде отзад хората на Мерил крещят.

— Ти върви — отвръща той на Лени. — Смятам да се позанимая с един танк.

— Ти не си добре.

— Това си е ясно като бял ден!

Ред се втурва нагоре по долчинката към германците.

— Ох, да те вземат мътните дано! — ръмжи Лени и се затичва след него.

Хрътките на Мерил с викове джапат през калта към напредващите германци.

Ред тича през долчинката право към танка.

Хрътките на ада продължават устремно напред през калта и битката става още по-нереална.

От разсейващата се мъгла досущ полудял призрак внезапно изниква бял кон с обезумели очи, който се спуска към атакуващите, поваля мъжете и ги тъпче с уплашено цвилене.

— Застреляйте коня! — крещи Кълан, докато полудялото животно се носи към напредващите пехотинци.

Кълан се втурва, чува дивия съсък на гаубичен снаряд, усеща как нещо топло го удря по гърба, как го облива кал, прорязва го остра болка в десния крак. Свлича се в окопчето с натрошен от шрапнела крак.

Струва му се, че чува как някой някъде крещи:

— Санитар! Санитар!

Ред Канарата се притиска в стръмния склон на долчинката. Сред германската артилерия е настанала суматоха, за да разчистят място за танка, и понеже са под обстрел, на никого не му е до едрия индианец, който пропълзява при танка. Чува как от другата страна на пътя хората на Мерил нападат към окопите.

Картечарят в танка забелязва Ред, докато той отстъпва назад, за да метне гранатата. Изстрелва един откос.

Ред се свежда, а куршумите започват да барабанят по края на падината. Притиска се до склона, промъква се на три-четири метра по-надолу, изскача и стреля. Куршумът рикошира в дулото на оръдието и улучва картечаря в челото.

Ред мята две гранати отпред под скърцащите вериги на танка. И двете избухват. Танкът се прехвърля от другата страна на дерето и се блъсва в склона.

Лени изпълзява от канавката и се завтича към редицата напредващи морски пехотинци. Германците са обкръжени при окопите и падат покосени и от американските стрелци, и от мините в траншеите, където са влезли с надеждата да се прикрият. Лени се подхлъзва в калта, залита и се мъчи трескаво да се задържи, за да не падне в смъртоносния трап, ала калта е по-силна. След миг чува как мината щраква смъртоносно. Мята се встрани и се претъркулва точно когато се чува взрив. Вълната го запокитва в единия край на окопа и отгоре се посипват шрапнели, които отнасят лявата му ръка от лакътя надолу.

— Ей! — крещи Лени. — Някой да ми подаде ръка! Протяга здравата си длан, един от устремените напред войници се просва на земята, пресяга се надолу и го издърпва от смъртоносната дупка. Точно тогава Холц си дава сметка, че едната му ръка е отнесена, и изпада в безсъзнание.