Уилям Дийл - Еврика

— Признателен съм ти — засмя се Гровър и изключи радиостанцията.

— Успокой се, момчето ми — подхвана Броуди с ведър, гърлен като на звяр глас, докато връщаше слушалката на радиста. — Следващите три-четири часа няма да се случи нищо. Мисли за друго. Мисли си за гаджето, за Коледа, за нещо там. Страхът е по-ужасен от онова, което ни цредстои.

Грабна пушката, изпълзя от картечното гнездо и приведен, се отправи на изток.

Гровър го чакаше на мотоциклета.

— Божичко, изглеждаш ужасно! — възкликна той, докато Броуди се качваше в коша.

Временният команден пункт се намираше в бункер на около километър и половина от ничията земя. Беше застлан с дъски, за стени служеха пълни с пясък чували. В първото помещение беше сержантът, едър като канара ветеран на име Пол Марч. Между преобърнатите сандъци с боеприпаси бяха наслагани дъски. Радистът Колдоун се беше надвесил над станцията, на койката в ъгъла спеше един от куриерите.

— Сержант Кълан е тук, майоре.

— Радвам се да те видя, Броуди — рече му той. Майорът беше едър, широкоплещест мъж, косата му бе подстригана съвсем късо, тъмносините му очи бяха помръкнали. Беше една година по-млад от Кълан, но от войната изглеждаше с десетина години по-възрастен. Кълан бе служил при него две години, още от времето, когато сформираха в Южна Каролина батальона. Мерил беше състрадателен.

— Божичко, заприличал си на живи мощи! — каза той на Кълан.

— Така разправят — отвърна другият мъж и то погледна с измъчени очи, блеснали върху оцапаното с кал лице.

Майор Мерил го огледа от глава до пети.

— Сержант Марч! — извика той. — Как мислите, дали някъде тук ще намерим чифт сухи ботуши четирийсет и трети номер, сухи чорапи и партенки?

— Веднага ще проверя, майоре.

Кълан извади нахвърляна надве-натри карта и я разгърна върху писалището на Мерил, той обаче посочи другата завеса в помещението.

— Ей там има нещо като мивка и чиста вода. Иди се поизмий, после ще поговорим. Можеш и да се обръснеш, там са ми бръсначът и ремъкът за точене. А аз през това време ще кажа да донесат кафе.

Марч се върна с нови чорапи и ботуши, които Кълан обу. Когато се върна в импровизирания кабинет на Мерил, на масата вече имаше две тенекиени канчета с кафе. Майорът извади от задния си джоб манерка и капна в канчетата малко бренди, докато Кълан си свиваше втора цигара.

— Според разузнаването германците пак се престрояват и се готвят за поредното нападение — обясни Мерил.

— Каква изненада! — възкликна Кълан. — Кога?

— Призори.

Кълан го погледа, погледа, пък попита:

— Времето какво ще бъде?

— По изгрев слънце се очаква да излезе лек вятър. Ще разсее мъглата, ще бъде ясно и слънчево.

— Най-после.

Ще се наложи, Броуди, да…

— Да спря предната им линия, докато ти придвижваш ротата — довърши Кълан изречението.

Мерил прихна. Не се беше смял от доста време.

— А вие къде ще бъдете? — попита той.

— На петдесетина метра зад вас. Ротата ще се придвижи на петдесетина метра от позициите ви още преди швабите да са започнали да ни обстрелват. Бас ловя — ще решат, че сме се спотаили в окопите между нашите и техните позиции и ще започнат да ги обстрелват. Твоите артилеристи са нашата предна линия. Веднага щом се свържеш, нападаме.

— С колко време разполагам?

— С десет минути. Ще успееш ли да ги задържиш десет минути?

„На място, където една минута се равнява на час!“ Той сви рамене.

— Щом трябва, ще ги задържа. — Обърна нахвърляната набързо карта към Мерил. — Разполагам с десет картечни гнезда, разположени по периметъра, с тях имаме кръстосан огън. За предната линия отговаря Макс Брейди. Заръчал съм на сапьорите да сложат мини само в окопите. Пратил съм двамата си най-добри стрелци на пътя, а Ръски Слухаря ще дебне в окоп на петдесетина метра пред нас. Минирали сме всички окопи, майоре. Предупреди момчетата да внимават и да ги заобикалят.

— Класическа засада — усмихна се майорът. — Това се казва работа…

— Дано само мъглата се вдигне — ако виждаме швабите, ще успеем и да ги задържим.

— Значи разполагаш на предната линия с четиринайсет души.

— С мен всъщност са осемнайсет. Имаме и двама радисти и двама санитари.

— Малко сте.

— При мен са седемнайсетте най-добри бойци в ротата. Останалите са при теб.

Мерил се наведе и се взря в картата.

— Щом двамата ми стрелци и Ръски Слухаря се уверят, че пвабите са тръгнали, ще изстрелят сигнални ракети. След това ти пусни някой и друг осветителен снаряд — при повечко късмет ще ги виждаме като на длан.