Уилям Дийл - Еврика

— Нали не ти пречи? — пита той, както винаги кавалер до мозъка на костите.

— Я не ставай за смях — отвръща Делайла и пали цигара.

— Не се доверявам на никого така, както на теб, Дел — подхваща старецът.

В гласа му има нещо, някаква жестокост, каквато тя не е чувала никога. Гняв да, но не и жестокост. Не казва нищо.

— Онова младо момиче, как му беше името? А, да, Уилма. Приютила си го при себе си, нали?

Отпърво Делайла не отговаря. Сетне кима бавно.

— Не е от леките жени, Илай. Върши едно — друго, на заплата е. Така поне е на сигурно място.

— Тя значеше много за малкия Илай, нали? Делайла кима.

— Свястно момиче. Само дето се е забъркало с Райкър. Случват се и тези неща.

— Намислил съм нещо — отсича старецът.

— Какво?

— Да се отърва веднъж завинаги от Райкър. Делайла само кима, пита се какво ли му е хрумнало.

— Наричат го тоя негодник Рибаря, защото убива хора и ги хвърля в морето за храна на рибите. Вероятно не си цапа ръцете, такива като него не го правят никога. Пращат други да им вършат мръсната работа, Делайла продължава да мълчи.

— Ами ако извъртим нещата така, все едно той е убил и Уилма?

— Убил е Уилма ли?

— Казах „все едно“.

Делайла се вторачва в стареца, във връхчето на пурата, проблясващо в мрака.

— Искаш да натопиш Райкър ли? — пита предпазливо.

— Той живее на яхтата. Подочух, че почти не изтрезнявал. Пиел, кажи — речи, всяка вечер…

— Искаш да го натопиш — повтаря тя. Илай излага набързо плана си. Известно време Делайла не помръдва.

— Вроуди няма да се хване, Илай. Брет Мерил също.

— Знам. Трябва ни някой друг, който да го осъществи безпогрешно, така че никой да не се усъмни. Уилма може да изчезне, да отиде където си поиска. Ще й уредя нова шофьорска книжка, нови документи за самоличност, ще я осигуря до края на живота.

Делайла пак мълчи. Минава дълга минута.

— Твърде опасно е.

— Знам, скъпа — казва той с глас на стара хитра лисица.

Човекът, изиграл бащата на Делайла. Възрастта и болестта са съсипали тялото му, но не и пъргавия ум.

— Искаш да го уредя ли?

— Не, само да ми намериш подходящ човек. После вече аз ще говоря с него. Ще знаем само ние тримата. Искам, когато умирам, да знам, че сме се отървали веднъж завинаги от Райкър.

— Нека помисля — отвръща подир малко Делайла. След два дни отива надвечер у Илай. Сядат в библиотеката.

— Познаваш ли Еди Удс? — пита тя.

— Запознах се с него, когато постъпи в полицията. И с приятеля му…

— Дейв Карни. Удс е спасил живота на Вроуди.

— Знам, знам.

— От Бостън е. Изпуснато улично хлапе. След като се демобилизирал от морската пехота, пак оплел нещо конците. Карни бил ченге в Бостън. Двамата с Удс служили заедно в полка на Мерил. Сприятелили се. Карни бил женен, имал две деца. Но страдал от сърце и в полицията в Бостън на бърза ръка го пенсионирали. Имал да храни с мижавата си пенсийка три гърла. Когато Броуди се обадил на Удс и го повикал да стане полицай тук, той довел и Карни. Знаеш си го Вроуди. Верен е до гроб на всички, с които е служил в морската пехота.

Старецът кима.

— Когато преди година — година и нещо пристигна тук, Еди идваше доста често при мен. После започна да се среща с едно момиче от Милтаун. Тайно.

— Това важно ли е?

— На Удс сигурно ще му трябва свидетел. Без труп ще бъде доста трудно да осъдят Райкър.

— А, да.

— Вероятно ще опре и до помощта на Карни.

— Стават много хора…

— Ти, аз, Еди, Дейв, Уилма и момичето. Шестима души.

— Ще се отплатя пребогато на всички.

— Но ти говори с него, Илай. Удс ти има страха. Ако ти му обясниш какво искаш от него и той реши, че така ще помогне на Броуди да прочисти града…

Делайла млъква насред изречението. — Ще ми уредиш ли среща с Еди Удс?

— За утре вечер — кима жената. — Като начало само ние тримата…

— Всичко мина като по вода — продължи Делайла. — Удс обмисли подробностите. Двамата с Дейв цели два месеца се промъкваха в болницата и крадяха по малко кръв. Лайла Париш пък си назубри урока като за отличен. Каряи дебнеше Райкър, не го изпускаше от очи, знаеше всяко негово движение. Щеше да получи за всичко това тлъста сума, която да завещае на жена си и децата. Знаеше, че не му остава много и дните му са преброени. Бди не поиска и цент. Но след като всичко приключи и Фонтонио зае мястото на Райкър, Бди не се двоуми и тегли куршума и на него. Илай го уреди частен детектив и му даде двайсет хиляди долара — да започне.

— Ами Лайла Париш?

— Тя се записа да следва в Сан Диего, плати й пак Илай.