Джон Кейс - Синдромът

Кръвта му потече още по-бързо, капките падаха на пода и цапаха обувките му — и тя инстинктивно отскочи. И в същия момент преодоля влиянието, което това заклинание имаше върху й. Пое дълбоко въздух и занатиска бутоните на телефонния секретар, докато звукът не престана.

— Божичко — каза Дюран сънено, — вижте! — Той се олюляваше и гледаше втренчено предницата на ризата си. — Потекла ми е кръв от носа.

Сега беше ред на Ейдриън да се разтрепери. Но се овладя, взе една хартиена кърпичка от кутията на бюрото и му я подаде. После каза:

— Ако има телефонни обаждания или съобщения, аз се оправям.

Дюран я погледна озадачено, после вдигна глава към тавана, притисна кърпичката към носа си и попита:

— Все пак кой беше?

— Не помните ли?

— Не. — Той поклати глава.

— Добре, нека се опитаме да разберем. — Тя вдигна слушалката и набра 69. После грабна химикал и започна да пише на тефтерчето това, което й съобщаваше електронният глас. „Последният номер, набирал вашия телефон, е 202-234-8484.“ Като свърши, показа номера на Дюран, но той не му говореше нищо.

— Все още може да използваме компютъра — каза тя и седна пред монитора.

— За какво? — попита той, докато я гледаше как работи с клавиатурата.

— Има обратно търсене на адреса по телефонния номер в Интернет. Подаваш номера, те ти съобщават адреса. — Дюран я гледаше как попълва съответните прозорчета, като изписва телефонния номер и кода на областта, получени от 69. Наблюдаваха и чакаха, докато пясъчният часовник се въртеше в центъра на монитора.

„Чакаме отговор.

Прехвърляне на документ 1%, 2%, 3%, 26%, 49%.

Резултат от издирването“

Накрая се появи следната информация:

„Барбера, Хектор

2306 авеню «Кънектикът»

Ап. 6-Д

Вашингтон, О. К. 20010“

— Кой е Хектор Барбера? — намръщи се Ейдриън.

Дюран гледаше втренчено екрана, после вдигна ръка към устата си и прошепна:

— Аз съм 6-Е.

Ейдриън отвори широко очи. Дюран вдигна слушалката и като пренебрегна мълчаливия й протест, набра номера на Барбера. Чуха как в съседния апартамент звъни телефон. Дълго, бавно музикално трептене, което се появи и изчезна. На шестия път Дюран затвори и каза:

— Няма никой.

Тя кимна, внезапно облекчена.

— Знаете ли как се разбива ключалка? — попита той.

Тя направи гримаса.

— Няма значение — каза Дюран. — Почакайте ме тук.

— Къде отивате?

— Във фитнес клуба.

— Какво? — Тя понечи да го попита дали не е откачил, но после й хрумна, че вече знае отговора на въпроса си. Разбира се, че беше, но всъщност главното бе: Защо?

Той вече бе изчезнал и тя остана сама в апартамента. Сама с тихия шум на хладилника и с внезапно променящата се светлина, когато слънцето се скриваше зад облаците. И не само това — имаше и друг звук — не можеше да определи откъде идва и едва го чуваше — някакъв нисък тон.

Дюран се върна с дванайсеткилограмова гира и каза:

— Елате с мен.

— Но…

Той огледа коридора, за да се увери, че е празен, после отиде до вратата на апартамент 6-Д, застана на две крачки от вратата, замахна назад с гирата и тресна дванайсет килограма хромирана стомана във вратата, малко над ключалката. Езикът на бравата изхвърча.

Дюран влезе — и това, което видя, го накара да затаи дъх. Стената между неговия апартамент и този на Барбера беше покрита със сива плетеница от жици. Пред нея имаше маса, пълна с електронно оборудване: осцилатори, усилватели и приемници, и един крушовиден апарат, който напомни на Дюран за зъболекарски рентген. Последната машина беше насочена право към стената, беше топла на допир и един зелен диод светеше ярко.

Апартаментът не беше пригоден за живеене. Подът беше гол, стените — празни. Единствената мебел беше матовочерен стол и висока настолна лампа с халогенна крушка. И телефон. Това беше всичко.

С изключение на предметите, до които се беше изправила Ейдриън: два затворени куфара в отсрещния край на помещението. Тя усети погледа на Дюран, обърна се и потръпна.

— Студено е. — И наистина беше студено.

— Включили са кондиционера — каза Дюран и отиде до нея. Все така държеше гирата.

За момент останаха така, един до друг, загледани в продълговатите куфари.

— Искам да се махна оттук — каза Ейдриън. — Веднага. — И го дръпна за ревера, но Дюран не помръдна. И после, без да каже дума, пристъпи напред, замахна с гирата и смаза ключалката на единия куфар. Коленете на Ейдриън се подкосиха, когато го отвори, и тя инстинктивно опря ръка на стената и погледна встрани. Накрая попита: