Джон Кейс - Синдромът

— Еди — предупреди го Ейдриън. Детективът се обърна. — Недей.

В действителност „пламването“ на Бонила беше по-бавно, отколкото хората предполагаха. В негов интерес беше да мислят, че той, Едуард Бонила, е като ходеща бомба със закъснител. Колкото повече си мислеха, че може да ги фрасне по муцуната, толкова щяха да са по-сговорчиви, ако не по-почтителни.

И все пак той беше на милиметър да отвинти главата на Дюран, когато някой задумка по входната врата.

— Клиент ли чакате? — Бонила изглеждаше разочарован.

Дюран поклати глава. Думкането стана по-силно.

— Би трябвало да позвънят по интеркома — каза той. — Ако не са звънели, сигурно охраната идва за нещо.

— Аха. Като че ли ви търсят за нещо спешно.

Заедно излязоха от кабинета и тръгнаха през вестибюла, където една врата водеше към кухнята, а друга — към всекидневната. Ейдриън и Бонила влязоха във всекидневната, а Дюран тръгна към входната врата.

— Кой е?

— Полиция.

— Бързо действаш! — каза Бонила на Ейдриън. — Впечатлен съм. Май си натиснала някой и друг бутон.

„Едва ли“ — помисли си Ейдриън. Когато попълваше жалбата срещу Бонила, полицаят почти спеше.

Дюран отвори и видя двама навъсени мъже с дълги палта. Единият размаха някаква служебна карта и попита дали говори с Джефри Дюран. Психотерапевтът потвърди и по-ниският запита дали могат да влязат.

— Има жалба — каза единият. — Надяваме се, че ще може да я изясним.

Дюран им посочи да влязат и мъжете пристъпиха вътре.

Първият полицай беше нисък, с живи зелени очи, червеникава коса и луничаво лице. Истински леприкон от ирландския фолклор.

Вторият беше много по-едър, с широки рамене и тежка стъпка, приличаше на мечка. И двамата бяха цивилни.

— Две тайни ченгета! — отбеляза Бонила. — Впечатлен съм.

Леприкона извърна глава.

— А вие кои сте?

— Посетител номер 1 — каза Бонила. — Тя е Посетител номер 2. Имате ли някакви служебни документи?

Мечката сви рамене, като боксьор, готов за атака. Леприкона се усмихна, за да покаже добронамереност, която трябваше да бъде предразполагаща, и рече:

— Това вашият апартамент ли е?

— Не — отвърна Бонила, — затова ме наричат Посетител номер 1. Имате ли служебна карта?

Ченгето се усмихна покровителствено и с въздишка извади малък калъф, върху който имаше емайлирана значка.

— Причината, поради която питам, е — Бонила погледна значката, — че никога не съм виждал двама цивилни да разследват гражданско оплакване.

Леприкона сви рамене и се обърна към Дюран.

— Може би ще предпочетете да отидем в другата стая?

— Мисля, че трябва да си тръгваме — каза Ейдриън и се запъти към вратата.

Мечката й препречи пътя. Тя направи крачка вляво. Той също.

— Какво значи това? — попита Дюран, като гледаше ту единия, ту другия.

Бонила не сваляше поглед от Леприкона.

— Та от кой участък сте?

Луничавото лице за момент издаде колебание, после мъжът отвърна:

— От двайсет и трети.

— Двайсет и трети — изсмя се Бонила. — Като Хаваите, петдесет и деветият щат.

Леприкона се намръщи; подозираше, че му се подиграват, но все още не беше съвсем сигурен.

Бонила с радост реши да му обясни — пристъпи към полицая, застана плътно до него и каза:

— Гледал си много телевизия, мой човек. Защото тук във Вашингтон нямаме участъци. Тук се наричат „районни“, тъпанар шибан — следващия път си научи домашното. — След това му нанесе страшен удар с глава в носа.

Нещо изхруска, пръсна кръв и полицаят изпищя от болка. Бонила го дръпна, стисна го силно и навря Дюк под челюстта му.

— Кротко — прошепна Бонила, като се обърна към Мечката. — Защо не се обърнеш и не поставиш ръце на стената? И ти — той кимна към Дюран, — отстъпи, за да мога да те виждам.

Ейдриън се бе вцепенила до стената.

— Обади се на 911 — викна й Бонила, после видя, че едрият посяга към джоба си, и му кресна: — С лице към стената, задник, чу ли ме!

Но Мечката не слушаше. С почти свръхестествено спокойствие той извади от кобура под мишницата си голям черен пистолет, измъкна дебел метален цилиндър от джоба на палтото си и започна да го завива на дулото.

Бонила се разсмя нервно и невярващо.

— Не вярвам, че…

Но когато заглушителят беше сложен, Мечката направи крачка напред, вдигна пистолета и започна да стреля бавно и небрежно.

Пуф. Пуф. Пуф.

Ейдриън не можеше да повярва, Бонила още по-малко. Едрият мъж заби два куршума в лицето на партньора си и трети в гърдите му и докато Бонила разбере какво прави, вече вървеше към него. Леприкона се свличаше на земята и Бонила можа да стреля само веднъж. Пистолетът му не беше със заглушител и изстрелът прозвуча като експлозия. Но изстрелът беше неточен — от тавана се посипа мазилка — а четвъртият куршум на Мечката улучи гърдите на Бонила и го завъртя. Следващият му подкоси краката и тогава Дюран се хвърли върху Мечката и двамата се изтъркаляха на пода.