Джон Кейс - Синдромът

— О, да — каза тя. — Нося го! — Бръкна в чантичката си и измъкна плик с името на Дюран отгоре. — Става дума за пет хиляди.

С незаинтересувано кимване той пусна плика в джоба на сакото си.

— Добре, благодаря. Ще се постарая да бъде оказана добра помощ на някого. — Бонила се озъби и изпуфтя пренебрежително. Дюран го погледна с празен поглед — дори и това показваше, че детективът е извън неговото внимание. После отново се обърна към Ейдриън. — Споменахте по телефона за прекъсване на делото.

— Да, така е. Смятам да го направя.

— Е, надявам се. Ако има нещо друго, което бих могъл…

— Наистина — каза Ейдриън, като се залови за думите му. — Има!

— И какво е то? — Дюран я погледна предпазливо.

— Медицинското досие на сестра ми…

— Какво по-точно?

— Надявах се, че бих могла да получа копие.

Дюран се замили, после каза:

— Не виждам смисъл.

— Басирам се, че не го виждате — обади се Бонила и изобщо не обърна внимание на укоряващия поглед на Ейдриън.

— Не забравяйте, че съм най-близката й роднина — каза тя на Дюран.

— Разбирам това, но… — Той въздъхна. — Вижте, за правене на копие не може да става и дума.

— Бих могла да го изискам по съдебен път — каза тя със студен глас.

— Знам, че можете. И ако го направите, ще го дам. Дотогава… — Като видя гримасата й, допълни: — Това е професионален проблем. Но ако искате, бих могъл да ви позволя да го погледнете — тук, в кабинета ми. Така устройва ли ви? — Тя бе готова да се обърне и да изхвърчи навън, така че предложението му я изненада — също и Бонила. — То е тук. — Дюран посочи съседната до антрето стая и я поведе.

Бонила закрачи зад тях, готов за мълниеносна атака.

В кабинета Дюран отиде до бюрото си. Бонила пристъпи след него, като че ли бяха двама дебнещи се играчи. Погледна компютъра на бюрото на Дюран и рече усмихнат:

— Компютърът ви е включен, докторе. Включили сте се към „непознат адрес“ или нещо такова.

Дюран не му обърна внимание, а извади от джоба си малък ключ и се обърна към канцеларския шкаф зад бюрото. Отключи го и издърпа горното чекмедже. Съдържанието му беше така рехаво, че Ейдриън и Бонила се спогледаха. Дюран измъкна една картонена папка, подаде я на Ейдриън и се обърна към прозореца.

На етикетчето беше ясно написано — Съливан, Никол, но досието беше невероятно тънко. Тя усещаше това. Беше почти празно. Но това нямаше значение.

Дори и една-единствена страничка щеше да й покаже това, което искаше да знае — как Ники се бе оказала в офиса на Дюран. Ако беше измама, кой я бе насочил към него?

Без да продума, тя сложи досието на бюрото и бавно го разтвори.

Вътре имаше една-единствена гланцирана снимка на сестра й, 8 на 10 сантиметра. Малко не на фокус, направена на летището. На лицето на Ники се четеше досада и разсеяност — сигурно чакаше багажът й да пристигне.

Ейдриън обърна снимката. От обратната страна имаше една-единствена дума, написана със синьо мастило: „Обект“. Нямаше нищо друго.

Тя погледна Дюран и като се мъчеше да говори спокойно, попита:

— Това шега ли е?

Дюран я изгледа, после погледна отвореното досие, видя самотната фотография и внезапно се развълнува.

— Тук имаше заглавен лист! — възкликна той. — И тестове. Информация за лечението и… попълнени бланки! Къде е енцефалографията?

Бонила изсумтя, отиде до шкафа и едно по едно издърпа чекмеджетата — които съдържаха само още едно-единствено досие. Де Гроот, Хенрик. Бонила го отвори и намери снимка, подобна на тази на Ники и направена очевидно на някакъв площад. Като проклетисваше под нос, той го хвърли на бюрото и се обърна към Дюран.

— Това ли ви е цялата практика? Това ли са ви бележките?

— Разбира се, че не — отвърна Дюран.

— Още сега мога да ви извадя душата — изръмжа Бонила.

Дюран сви рамене, жест повече на безпомощност, отколкото на пренебрежение.

— Не знам какво става.

Ейдриън беше много ядосана, повече от всякога, но дори и в това положение искаше да напомни на Дюран, че Бонила е с високо равнище на тестостерон и че възможността от насилие е твърде реална.

И това щеше да е лошо. Ако Бонила го удареше, и срещу двамата можеха да бъдат отправени обвинения за нападение. И с нейния граждански иск може би щеше да бъде лишена от право да упражнява професията си. Можеше да си представи съдията: „Вие сте нападнали обвиняемия в кабинета му, защото не е пожелал да ви даде едно досие, когато сте го поискали?“.

И в момента можеше да види яростта на Бонила, винаги много бърза, вдигаща се към точката на кипене. Той стоеше до Дюран, главата му бе наклонена и дясното му рамо беше по-ниско от лявото. Стойка, която почти винаги предшестваше силно кроше.