Джон Кейс - Синдромът

— Да.

— Днес осми ноември ли сме?

Отново изчака, както му бе казано, после отвърна:

— Да.

Операторът наблюдаваше писеца на екрана на монитора.

— Срещу вас ли седя? Отговорете с „Не“.

Дюран направи както му бе казано.

И после започнаха.

— Вашето истинско име е Джефри Дюран, така ли?

— Да.

— И вие сте дипломиран клиничен психолог?

— Да, такъв съм.

— Отговаряйте само с „да“ и „не“ — каза Сътън. — Вие сте лицензиран клиничен психолог?

— Да.

— Лекували сте Нико Съливан за нейно добро?

— Да.

След като свършиха, Дюран си повика такси, а Ейдриън и Бонила отидоха в кабинета да видят тестовете. Сътън печаташе копие от резултатите.

— Е? — попита Бонила, като потриваше ръце. — Какво се получи?

Операторът погледна Ейдриън, после повдигна рамене.

— Това, което получихме, е… една голяма нула.

— Пол — намръщи се Бонила, — не ме занасяй. За какво говориш?

— Той е Джефри Дюран.

— Не е — каза Бонила.

— Е, добре, значи си мисли, че е — отвърна Сътън. — И когато казва, че е клиничен психолог, също е убеден, че казва истината.

— Остави тая работа! — възкликна Бонила. — Ние знаем, че лъже. Намерихме смъртния му акт!

Операторът на полиграфа поклати глава, сякаш искаше да каже: „Какво точно искате от мен?“.

— Малко преди да започнете — обади се Ейдриън — допуснахте, че резултатите може да не са достоверни.

— Така е — съгласи се Сътън. — Казах го, защото беше толкова притеснен, толкова стресиран, че се опасява, че всеки негов отговор ще се възприема като лъжа. Но не стана така. Погледнете.

На компютърния екран имаше четири графики, наредени една над друга. Като използва мишката, Сътън постави курсора на линията, белязана като ПНЕВМО 1, и кликна. Незабавно другите линии изчезнаха и ПНЕВМО 1 запълни екрана.

— Виждате ли това? — попита той, като движеше курсора по острия връх, които стърчеше над средната, разделителна вълна. — Това е лъжа.

— Откъде знаете? — попита Ейдриън.

— Въпрос номер 4: Моята риза жълта ли е? Отговор — да. — Сътън показа бялата си риза, за да подкрепи твърдението си. После премести картината на монитора от едната схема към другата — ПНЕВМО 2, КАРДИО и ГРК. Подобни върхове можеха да се забележат на същото място на всяка една от трите графики.

— Е? — попита Бонила.

— Така разпознаваме лъжата, когато господин Дюран я изрича. Сега погледнете това. — Той насочи курсора към една вдлъбнатина в графиката ГРК. — Това е истината. Може да видите: тук стресът отсъства.

— Какъв беше въпросът? — полюбопитства Ейдриън.

— Друг тестови въпрос: На стол ли седите? Отговорът е „да“.

— И когато го запитахте дали е Джефри Дюран?

Сътън погледна бележките си и придвижи курсора към една частна графиката, която беше почти равна.

— Разбирате какво искам да ви кажа, нали? — После премина от диаграма на диаграма. КАРДИО. ПНЕВМОГРАФ. ГРЪДЕН ПНЕВМОГРАФ. Никъде нищо. Навсякъде имаше почти равни линии.

Никой не проговори няколко секунди. Накрая Бонила се изхили.

— Кучият му син би детектора на лъжата!

— Никой не може да… — почна Сътън.

— Той го надви, Пол! Ние знаем , че не е Дюран.

— Но той мисли, че е.

— Лайнарска работа.

Отново настъпи тишина. Накрая Сътън рече:

— Никой не може да „бие“ полиграфа.

Бонила понечи да възрази, но Сътън вдигна ръка, като че ли размишляваше на глас.

— Чуйте ме — каза им той, — единственото, което може да се направи — ако човек наистина е много добър — е да се замъглят резултатите.

— А как стои въпросът с лекарствата? — попита Бонила. — Две валиумчета…

— Дори и под влияние на лекарствата най-многото, което може да направи, е да предизвика някои неточности. Но не виждам нищо такова в дадения тест. Тук няма нищо особено. Всеки от индикаторите е кристалночист.

— Тогава какво ни остава? — попита Ейдриън.

— Ами, има всички данни, че казва истината, но вие знаете, че е лъжа. Предполагам, че е възможно…

— Какво е възможно? — настоя Бонила.

— Ако е психопат…

— Бинго! — възкликна Бонила.

— Това се случва много рядко — отбеляза операторът, — но е възможно господин Дюран — или който и да е той — да не е като всички нас.

— Какво имате предвид? — попита Ейдриън.

— Психопатът е индивид, комуто са чужди моралните измерения. Той е освободен от реалните норми. Тоест говорим за личност, която не прави разлика между доброто и злото в моралния смисъл на думата. Въпросът е какво наистина подобна личност смята за добро — имам предвид, добро за себе си. При това положение лъжата не предизвиква стрес у подобни хора. И тези машини… ами, те отчитат точно, но…