Джон Кейс - Синдромът

— Добре ли сте? — попита Сътън.

— Качих се по стълбите — задъхано каза Дюран — и просто… малко се задъхах.

Думите източиха и последния въздух от дробовете му и той почувства, че светът започва да трепери — по-точно коленете му. Изпита нужда да обясни нещо — всички го гледаха разтревожено; но не излезе нищо. Изпита желание да побегне, но успя някак си да го преодолее. Вместо това отиде до един стол до прозореца, седна и опита да успокои дишането си.

— Мисля, че това е пристъп на паника — каза Бонила с глас, по-скоро развеселен, отколкото състрадателен.

— О, господи — промърмори Сътън. — Не ми казахте, че този приятел е чалнат.

— Имате ли хартиена кесия? — попита Ейдриън. — Прилошава му.

След миг кесията бе сложена пред устата и носа му. Дюран вдъхна сухата миризма, успя да поеме дъх и се успокои. После чу окуражаващия глас на Ейдриън.

— Така… стойте така. Ей сега ще ви мине.

След минута пристъпът бе овладян и Дюран се почувства страшно отмалял.

— Не знам какво да ви кажа — рече той на Ейдриън и Сътън; насили се да погледне и Бонила. — Изглежда, страдам от агорафобия. Понякога, когато излизам, ми става така… и после минава.

Пол Сътън беше нисък мъж с бръсната глава, разкошен мустак и бостънски акцент. Той огледа Дюран скептично.

— Сигурен ли сте, че се оправихте? Сигурен ли сте, че искате да продължим?

— Да — каза Дюран и се изправи. — Мина ми. Да свършваме тази работа.

Операторът на полиграфа го заведе в съседната стая. От двете страни на една маса бяха поставени два стола. На масата имаше деветнайсетинчов монитор и уред, приличащ на скъп усилвател — детекторът на лъжата. И сноп кабели, които очевидно бяха приготвени за него. От детектора се проточваше дебел проводник към компютър, поставен на пода.

Настаниха Дюран на един от столовете и операторът му каза да разкопчае ризата си и да запретне ръкави. После му прилепи малка вакуумна туба на гърдите, уви лента от апарат за кръвно налягане върху дясната му ръка и един електрод — на левия показалец. Бонила и Ейдриън стояха до вратата и наблюдаваха.

— Знаете как работи това, нали?

— Виждал съм по телевизията — отговори Дюран.

— Но приемаме, че сте психиатър или нещо такова, нали?

— Клиничен психолог — потвърди Дюран.

— Тогава разбирате, че машината не може да бъде подведена. Всъщност това, което правим, е измерване на вашата автономна нервна система, която се променя, когато отговаряте на въпросите, които ви задаваме. Става дума за кръвното ви налягане, пулс, дишане и ГРК. Неща, които не можете да контролирате.

— Какво беше това последното? — попита Ейдриън.

— Галванична реакция на кожата — обади се Бонила.

— Кожното съпротивление на електрическите токове в тялото — добави Сътън.

— И какво ни показва то? — полюбопитства Ейдриън.

— Това са непреки данни — обясни операторът — за кортикоидната възбуда. Кожата повишава проводимостта си, когато субектът лъже, и ГРК променя стойностите си.

— Защо кожата повишава проводимостта си? — попита Дюран.

— Защото лъжата предизвиква стрес у човека — обясни Сътън. — Тя възбужда кортекса. И това може да се измери.

После се изправи, усмихна се и отпрати Бонила и Ейдриън в другата стая.

— Какво? — протестира Бонила. — Не може ли да гледаме?

— Не може — каза Сътън. — Този приятел и сега е достатъчно напрегнат. Ако останете в стаята, ще се чувства така, сякаш го обикаля зло куче.

— Страхувате се, че мога да въздействам върху възбудата на кортекса му ли?

— Точно така — отвърна саркастично Сътън. — Точно от това се опасявам. — После се обърна към Ейдриън: — Трябва да ви кажа: ако субектът е нестабилен, не съм сигурен в резултатите.

— О, за бога, така казват всички! — възкликна Бонила. — Просто му задай въпросите, става ли?

Излязоха от кабинета и Сътън затвори вратата.

Ейдриън отиде до прозореца и се загледа навън. Бонила прокара ръка през косата си и поклати глава.

— Ей — каза той, — видя ли? Кълна се, едвам дишаше.

— Жал ми е за него — тихо каза Ейдриън. И това бе истина. — За момент ми се стори, че ще се разпадне. После някак си се съвзе.

— Е, не му мисли толкова — каза Бонила. — Това, че се е разтреперил, не означава, че е невинен.

— Знам. — Тя извади телефона си, за да види има ли съобщения от офиса. Зад вратата можеше да чуе как Дюран и операторът си говорят, но не се разбираше какво казват.

— На стол ли седите? Забавете отговора си.

Дюран преброи до три и каза.