Джон Кейс - Синдромът

Бонила захихика и кимна към Дюран с подигравателен възторг.

— Виж го само, Ейдриън. Тоя тип е добър. Искам да кажа, не съм виждал по-добър. Представете си, той се засяга!

— Мисля, че трябва да си тръгвате — каза Дюран, като се изправи уморено.

— Трябва да ме изслушате още малко — настоя Бонила, — защото запазих най-хубавото за накрая.

В лицето на дребния мъж нямаше и следа от хумор. Той гледаше Дюран с острия, зловещ поглед на граблива птица, уловила плячката си.

— Всички тези институции, които никога не бяха чували за вас, наистина ме разтревожиха — аз съм тип, който лесно се тревожи — госпожица Коуп може да ви каже. Имах предчувствие, разбирате ли? И като знаех предполагаемото ви име и настоящия ви адрес, направих проверка и на кредитните ви карти. Струваше ми трийсет и пет долара. Всичко, което търсех, беше някаква нишка — само най-важното. — Той постави друг документ на масата и загледа как Дюран го взима. — Име, адрес и данъци. Къде сте роден. И вашето обществено…

— Моето какво? — Дюран се намръщи.

— Вашият номер по данъчния регистър за обществено осигуряване — обясни Ейдриън.

— Както казах: само най-същественото — озъби се Бонила с открито враждебна усмивка. — И следващото нещо, което направих, бе да отида на уебстраницата и бим-бам-бум — да стигна до списъка на обществените осигуровки, прекъснати поради смъртен случай. Отне ми трийсет секунди. И какво предполагате, че открих?

— Мисля, че трябва да си тръгвате — каза Дюран. Нямаше никакво желание да слуша повече.

— Не още, Джеф, тъкмо съм на голлинията. — Първо, не сте учили в „Браун“. Второ, излиза, че нямате докторат! И накрая, но не последно, вие дори не сте Джефри Дюран.

Детективът бръкна в чантата и измъкна още един лист.

— Проверете сам — каза той и го подаде на Дюран.

Дюран се взря в собствения си смъртен акт. Малко бледо копие, но това наистина беше смъртният акт на „Джефри Аарон Дюран. Рождена дата: 26 август 1968. Месторождение: Вашингтон O.K. Дата на смъртта: 4 април 1970 година. Място на смъртта: Карлайл, Пенсилвания. Професия:…“

Бе указана и причина за смъртта: „масивна травма (автопроизшествие)“. Човекът, подписал акта, бе доктор Уилис Стрейт. Имаше и още, но Дюран спря да чете.

— Ако ви интересува — ехидно додаде Бонила, — вие сте погребан в гробището при Рок Крийк. „Понякога Небето прибира онези, които обича най-много.“

Дюран се вкамени. Единственото обяснение за тези документи бе, че са фалшиви, но все пак — кой би стигнал толкова далеч? Толкова ли бе побъркана Ейдриън Коуп, че да иска да го убие символично ? Може би. Ами Бонила?

— Човекът, за когото се представяте, никога не е пораснал — обади се Ейдриън. — Умрял е като бебе. Но вие сигурно знаете това.

— Знам, че сте потресена от смъртта на сестра си — каза спокойно Дюран, — и мога да допусна много неща във връзка с това. Но все пак… да положите толкова усилия…

Той подхвърли смъртния акт на масата за кафе.

— Вие сте много разстроена личност. Надявам се, че ще потърсите помощ. — После се обърна към Бонила с яростен поглед. — И вие също…

— Да съм потърсела помощ?! — избухна Ейдриън. — Усилието, вложено в това — на господин Бонила му бяха потребни само около пет часа. А за дипломите дори по-малко. Между другото, това също е престъпление — да окачвате тези дипломи по стените си. Това е престъпно притежание на фалшифициран материал. И проникването в университетските компютри също е престъпление.

— Това е смешно — каза Дюран. — И излиза извън всякакви граници…

— Граници ли? — изрева Ейдриън.

Дюран отстъпи крачка назад, преди тя се хвърли към него, но Бонила я хвана и почна да я успокоява.

— Говори за болни! — изръмжа Ейдриън и гласът й отново се извиси. — Ти самият се нуждаеш от шаман! Хората, които срещаш, са отчаяни — те умират вътрешно и идват за помощ при теб. И какво получават? Някаква дрън-дрън терапия…

— Успокой се — тихо каза Бонила. — Ще го видим в съда. Ще можеш да му пишеш в затвора. А той ще има много време да чете.

Дюран беше зашеметен от гнева й.

— Имам чувството, че съм преминал през увеличително стъкло — каза той, без да се обръща към никого от двамата.

Бонила се изсмя и помъкна Ейдриън към вратата.

— Тоя тип наред ли е? — попита детективът. — Мислех, че ще се срещнем с мошеник, дребен актьорски талант, което не би ме изненадало. Но този приятел! Направо е страшен. — Той поклати тъжно глава, излезе заедно с Ейдриън и затвори вратата.