Джон Кейс - Синдромът

„Едуард Бонила

Бонила & Съдружници

Частни разследвания“

На малката картичка имаше много номера: телефон, факс, мобифон и пейджър. В горния десен ъгъл беше логото на детектива и, както предположи Дюран, отчаян опит за хумор — карикатурен пръстов отпечатък под едно карикатурно увеличително стъкло.

— Господин Бонила е частен детектив — обясни Ейдриън, — а аз съм юрист и… е хубаво да разберете докъде води всичко това. Ще ви попилеем.

— Ще ме попилеете ли? — Дюран поклати невярващо глава. — Вижте, разбирам чувствата ви за това… което се случи… но вие се лъжете по отношение на мен и грешите, че нямам разрешително. То е в кабинета ми, до дипломите ми.

— Нека ви покажа нещичко — озъби се Бонила и вдигна кожената си чанта. — Имате ли нещо против, ако седнем за минутка?

Дюран поклати глава и посочи дивана във всекидневната. Вече седнал, Бонила тържествено отвори чантата и я постави на масичката за кафе.

— Първото, което направих — каза той, докато измъкваше няколко листа — бе да проверя в областното медицинско управление. — Той си сложи очила и надникна в документите. — И когато ги попитах за вас, те поискаха да знаят дали сте психотерапевт, или психолог? Защото има голяма разлика! Излиза, че всеки чалнат може да си сложи табелка, че е „терапевт“. Но не така седят нещата с клиничните психолози, какъвто се предполага, че сте вие. Защото, първо: трябва да имате медицинска диплома. И второ: практика в болнично заведение. И чак след това е трябвало да защитите съответната степен и да минете през изпит за разрешително. А вие, докторе, не сте направили нищо от тези неща.

Дюран замълча за миг. После се наведе напред и каза:

— Вие сигурно сте много добър във вашата сфера?

— Защо, не съм ли?

— Не. Защото, ако бяхте, щяхте да знаете, че бях пълен отличник…

— Вие сте пълен с лайна отличник — прекъсна го Бонила. — Когато в управлението казаха, че никога не са чували за вас, допуснах, че може би е недоглеждане. Че може би сте регистриран другаде — във Вирджиния, в Мериленд, в Аляска, отде да знам. Или че сте забравили да подновите разрешителното си. И се свързах с ААП — Американската асоциация на психиатрите. И познайте какво стана? Не бяха чували за вас. Чак тогава си помислих: „Хмм. По-добре провери дипломите, тези, които е видяла нашата приятелка“. „Браун“, нали? И Уисконсин.

— Точно така.

— Не, приятелче — не е така. Първо, не сте завършили „Браун“. В действителност никога не сте ходили там. — Бонила измъкна още един лист от голямата си чанта и го бутна през масата.

Дюран го взе и започна да чете. Писмото изглеждаше съвсем истинско, но… не, не можеше да бъде. Според регистъра никой с име Джефри Дюран не бе посещавал „Браун“ между 1979-а и 1993-та. При проверка в академичните справочници за випуск ’90 не бе намерена и следа, нямаше подобно име и в регистрите на общежитията. В писмото се изказваше благодарност на господин Бонила за неточното включване на името на господин Дюран в списъка на абсолвентите от випуск ’90.

„Докато не намерим начин да разберем как е станала тази грешка, ние предприехме стъпки да засилим сигурността на компютрите в целия колеж и специално в регистрационната служба.“

Дюран не можеше да повярва.

— Те смятат…

— Вие сте се промъкнали незаконно там — каза Ейдриън.

— Но… те грешат. Това е грешка.

Усмивката на Бонила разкри дребните му пожълтели зъби.

— Да бе — каза той, — това си е чиста грешка. Били сте в „Браун“, само че никога не сте взимали книга от библиотеката, не сте се записвали в курс, нито пък сте давали заявка за храна. Както казах, „пълен с лайна отличник“.

Детективът повдигна вежди, измъкна още един лист и го плесна на масата.

— И в Уисконсин не са чували за вас.

Дюран вдигна хартията, която носеше познатото му лого: око, обградено от думите „Нумен Лумен“.

„Драги г-н Бонила,

Копие: Дюран, Джефри А.

Макар че името Джефри Дюран се появява в списъка на випускниците от 1994-та година, по-нататъшното търсене в досиетата и базата данни потвърди съмненията ви относно коректността на този списък. Господин Дюран не е получавал научна степен от университета в Уисконсин. Нашето разследване откри данни за шест лица на име Джефри Дюран, посещавали университета в периода 1980–1995 г. Но никое от тези лица не е минавало през докторска програма в университета.“

— Това е невъзможно! — настоя Дюран. Клатеше глава като махало на часовник. — Какво е това? Какво е това? Искам да кажа — той размаха листата, — сам ли ги написахте? Защо сте го направили?