Джон Кейс - Синдромът

Огледа се бавно. „Цартман Хаус“, беше най-старата и типична сграда в общежитието на „Сидуел“, скромна каменна постройка, където някога се бе помещавало цялото училище. Сега служеше само за административна сграда.

Огледа широкото и добре оформено помещение, обзаведено с медни лампи, антики и маслени картини. После чу женски гласове, идващи от отворената врата — чуваха се все по-близо, очевидно се приближаваха. Той се размърда, готвеше се да стане и да ги поздрави, но… не. Не се доверяваше на краката си. Все още не.

Стъклената врата се отвори и едната от жените каза:

— И хапе! Истински малък канибал!

Втората се засмя.

— И му казвам, че няма да има повече кърмене, ако прави така, но той е само на осем месеца — заплахата не означава нищо за него. И да ти кажа истината… — Тя въздъхна. — Не съм готова да го отбия, знаеш ли? Не още.

Страничните облегалки на креслото му пречеха да види жените. Но не можеше да не ги чува и не знаеше как да съобщи за присъствието си.

— Знам какво искаш да кажеш. Никой не ми бе казал, че това е толкова… ами, не знам… Чувствено!

— И…

Остро изкашляне отекна в помещението и жените разбраха, че не са сами. Дюран се изправи — олицетворение на самото извинение.

— Съжалявам! Бях задрямал… Надявам се, че не съм ви изплашил! Джеф Дюран.

И подаде ръка на една стресната кокалеста русокоса жена, чието име според табелката беше Белинда Картър ’86. Същият випуск.

— Няма нищо — каза тя възторжено, като надничаше да види името му. — Но наистина ми изкарахте акъла, Джефри. — И после, без да губи темпото, продължи: — Все пак е прекрасно да се видим… след толкова време.

Тя му се усмихваше ослепително; другата жена, красива брюнетка, пристъпи напред. Името й според табелката беше Джуди Бини.

— Не искахме да нарушаваме усамотението ви — му каза тя малко сънливо. — Предполагам, че всички се нуждаем от същото. — Тя извърна глава, за да се види по-добре лицето й, сви устни във флиртуваща усмивка и попита: — Къде е бил такъв здрав мълчалив тип като вас? Имам предвид в училище.

— Ами… — повдигна рамене Дюран.

— Защото не си ви спомням — възкликна тя. — Но се надявам, че ще си спомня.

— Мисля, че не бях толкова мълчалив, както сега — предположи Дюран. — Простете, бях задрямал.

— И се събудихте от разговора ни за кърменето!

— Не съвсем — събуди ме тътенът.

Те се засмяха и прекараха няколко минути, говорейки за странностите на подобни сбирки, за факта, че дванайсет години наистина са доста дълъг период. Джуди отбеляза, че въпреки неголямото училище, силните емоции и преживяванията от времето на гимназията, няма много съученици, с които поддържа връзка.

— Повечето хора отдавна не живеят тук! — каза Белинда. — Аз също. — Тя целуна Джуди и потупа ръката на Дюран. — Трябва да тръгвам.

— Не мога да повярвам, че не си спомням за вас — каза Дюран, когато Белинда си тръгна. — Искам да кажа, че… че сигурно късно сте разцъфнали.

— Наистина ли? Така ли мислите? Всъщност вече разцъфнала ли съм? Чакайте да кажа на господин М. Той винаги е чакал това.

Дюран си помисли, че има предвид съпруга си, но, разбира се, тя говореше за техния класен наставник, неуморимо сърдечния Нубар Мусурлиян. Джуди го мерна през стъклената врата и повлече Дюран навън, така че да може да каже на стария си наставник за новооткритото си разцъфтяване. Господин М. се разсмя и се ръкува с Дюран, като го попита как се справя с живота.

— Доста добре, благодаря. Нямам оплаквания.

— Опитвам се да си спомня — каза господин М. — Къде отидохте после?

— В „Браун“ — припомни му Дюран.

— О, да разбира се — кимна господин М.

— А след това — в „Медисън“.

— Може би съм имал пръст в това. Винаги високо съм ценял Уисконсин. Икономика ли учихте?

— Клинична психология.

— Браво — засмя се господин М. — Хубаво нещо са сбирките — така можем да поддържаме връзка.

Останалата част от следобеда беше приятно тъпичка. Имаше среща на старите приятели, на която различни випускници ставаха, за да споделят мисли за такива неподходящи теми като проекта за човешкия геном, за „сексуалната отговорност“ и усилията да се изкорени билхарциозата 4 4 Инфекциозно заболяване, причинено от чревен паразит — плосък червей. Засяга червата и пикочния мехур. — Б.пр. в Египет.

Общите снимки на всеки от събраните три класа бяха направени бързо и професионално — липсваше глупав фотограф, който да настоява да се подреждат по такъв начин, че чернокожите, които стояха на малки групички (както често се случваше), да се пръснат из тълпата.