И освен това ставаше дума за самата Ники. Пепелта на Ники все още стоеше в „класическата урна“ и Ейдриън просто трябваше да направи някакъв ритуал за помен на покойната си сестра.
Макбрайд имаше собствен списък, като в по-голямата част от него ставаше дума за събирането на парчетата от един прекъснат живот. Имаше приятели и колеги — в Сан Франциско и на много други места — и искаше да ги види. Трябваше да поднови и кариерата си като изследовател-психолог. Имаше и спящи банкови сметки, както и малка брокерска сметка в „Мерил Линч“, които трябваше да се проверят. Може би защото беше живял близо до Силициевата долина, скромните му вложения бяха насочени към Интернет. Той си спомни какво е купил и на каква цена и от пръв поглед разбра щастливата новина, че през неговото отсъствие като Джеф Дюран стойността на дяловете му в „Сиско Системс“, „Интел“ и „ЕМС“ е скочила главоломно. Не беше богаташ, но неговите петнайсет хиляди долара се бяха увеличили многократно.
Лу не можеше да понася мисълта да живее в апартамента, където беше живял като „робот“, и затова, докато решат къде да се преместят, живееха в бомбоубежището. В началото се сблъскаха с неодобрението на госпожа Спиърс, но Лу я спечели, като почисти градинката, подкастри храстите и поправи машината за миене на чинии.
— Не знаех, че си толкова ловък — отбеляза Ейдриън.
— Когато бях малък — каза той, — не ми беше леко, но не можехме да си позволим да викаме чужди хора да вършат тези неща.
— Разбрах. Но аз така и не се научих как да ги поправям.
— В Мейн се гордеем, че сме янки. Янките могат всичко.
— Така ли?
Той седеше на леглото и си събуваше обувките. Тя се хвърли върху него, повали го по гръб и го яхна. После прокара пръст по долната му устна и попита:
— Това отнася ли се за всички области от живота?
— Абсолютно.
Тя го целуна.
— Ние сме прочути с това — каза той, като пое дъх. — И освен това сме много интелигентни.
— Винаги ли говориш толкова много? — засмя се тя.
Накрая, две седмици след като се върнаха от Швейцария, Ейдриън реши какво да направи с останките на Ники.
Обясни идеята си на Лу и той й помогна да намери възможно най-доброто в уебстраниците: управляем модел на яхта, собственост на някой си Таз Браун. Свързаха се с него по имейла, а после и по телефона.
— Не ми се иска да я продавам — каза Браун, — но жена ми каза, че трябвало да я махна, защото била кръстена на името на първата ми съпруга.
Сключиха сделката набързо, запалиха субаруто на Ейдриън и следвайки указанията на Браун, изминаха четирийсетина километра до новата му тухлена къща край Потомак. Реката беше започнала да се размръзва.
След като се запознаха, Браун — жизнен петдесетинагодишен мъж — ги поведе към гаража, за да им покаже „Патриша“. Яхтата съседстваше с две луксозни лимузини.
— Страхотна е — каза Макбрайд.
— Дълга е метър и петдесет, мачтата е висока два метра. Разглобява се на две части и има специална калъфка за пренасяне върху кола. Хубаво е да имате багажник.
— Много е красива — каза Ейдриън.
— Корпусът е от карбон и е много здрав — похвали модела Браун. — Също като яхтите в Купата на Америка.
Ейдриън го помоли да й покаже как моделът се разглобява и сглобява, как се закачва килът и как се работи с дистанционния електронен контрол.
— Направо без пари ви я давам — каза той, докато тя пишеше чек за 1250 долара. — Една нова струва поне пет хилядарки.
— Знам, че са много пари — каза Ейдриън, докато се друсаха към Вашингтон, — но дори и най-икономичният ковчег ще ни струва пет пъти повече. И повярвай ми, на Ники това би й харесало много повече.
Панорамният път Маунт Върмънт следваше бреговата линия на Потомак на юг от стария град Александрия. Успоредно на него минаваха алеи за пешеходци и колоездачи и крайбрежието бе изпъстрено с паркове, кейове и места за пикник. При добро време реката се оживяваше от сърфисти и гребци на кану, а на сушата излетници и рибари споделяха поляните с бягащите за здраве, колоездачите и с разхождащи се семейства.
Но сега нито времето беше хубаво, нито беше ясен ден. Бяха абсолютно сами на брега. Луната, неясна и почти невидима зад облаците, светеше съвсем слабо, но те бяха взели мощни фенери. Отне им няколко минути да извадят „Патриша“ от калъфа и да сложат мачтата, кила и руля. Спуснаха я на вода в едно малко тихо заливче и Ейдриън с премръзнали пръсти постави две свещи в стъклени купи на борда — едната отпред, другата отзад. После сложи урната с праха на Ники в квадратната ниша в средата на лодката. Накрая сложи и цветята — рози и нарциси, лилии и петунии.
Читать дальше