Джон Кейс - Синдромът

Здесь есть возможность читать онлайн «Джон Кейс - Синдромът» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Детектив, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Синдромът: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Синдромът»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Нико е младо, красиво и малко странно момиче. Тя получава кодирано съобщение по Интернет, след което убива със снайпер възрастен мъж, който и без друго ще умре от рак след няколко месеца.
Бизнесмен от холандски произход твърди, че е бил отвлечен от извънземни и в сърцето му живее червей, който му диктува какво да прави.
Нико и холандецът се лекуват при психоаналитик (Джеф Дюран), който няма други пациенти и никога не излиза от дома си…
Разтърсващ, огнедишащ, тежкокалибрен трилър.
Заговорът се движи със скоростта на Формула-1, като лъкатуши из страни и градове в безкрайно и отчаяно търсене на истината, която никога не може да бъде открита…

Синдромът — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Синдромът», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

И освен това ставаше дума за самата Ники. Пепелта на Ники все още стоеше в „класическата урна“ и Ейдриън просто трябваше да направи някакъв ритуал за помен на покойната си сестра.

Макбрайд имаше собствен списък, като в по-голямата част от него ставаше дума за събирането на парчетата от един прекъснат живот. Имаше приятели и колеги — в Сан Франциско и на много други места — и искаше да ги види. Трябваше да поднови и кариерата си като изследовател-психолог. Имаше и спящи банкови сметки, както и малка брокерска сметка в „Мерил Линч“, които трябваше да се проверят. Може би защото беше живял близо до Силициевата долина, скромните му вложения бяха насочени към Интернет. Той си спомни какво е купил и на каква цена и от пръв поглед разбра щастливата новина, че през неговото отсъствие като Джеф Дюран стойността на дяловете му в „Сиско Системс“, „Интел“ и „ЕМС“ е скочила главоломно. Не беше богаташ, но неговите петнайсет хиляди долара се бяха увеличили многократно.

Лу не можеше да понася мисълта да живее в апартамента, където беше живял като „робот“, и затова, докато решат къде да се преместят, живееха в бомбоубежището. В началото се сблъскаха с неодобрението на госпожа Спиърс, но Лу я спечели, като почисти градинката, подкастри храстите и поправи машината за миене на чинии.

— Не знаех, че си толкова ловък — отбеляза Ейдриън.

— Когато бях малък — каза той, — не ми беше леко, но не можехме да си позволим да викаме чужди хора да вършат тези неща.

— Разбрах. Но аз така и не се научих как да ги поправям.

— В Мейн се гордеем, че сме янки. Янките могат всичко.

— Така ли?

Той седеше на леглото и си събуваше обувките. Тя се хвърли върху него, повали го по гръб и го яхна. После прокара пръст по долната му устна и попита:

— Това отнася ли се за всички области от живота?

— Абсолютно.

Тя го целуна.

— Ние сме прочути с това — каза той, като пое дъх. — И освен това сме много интелигентни.

— Винаги ли говориш толкова много? — засмя се тя.

Накрая, две седмици след като се върнаха от Швейцария, Ейдриън реши какво да направи с останките на Ники.

Обясни идеята си на Лу и той й помогна да намери възможно най-доброто в уебстраниците: управляем модел на яхта, собственост на някой си Таз Браун. Свързаха се с него по имейла, а после и по телефона.

— Не ми се иска да я продавам — каза Браун, — но жена ми каза, че трябвало да я махна, защото била кръстена на името на първата ми съпруга.

Сключиха сделката набързо, запалиха субаруто на Ейдриън и следвайки указанията на Браун, изминаха четирийсетина километра до новата му тухлена къща край Потомак. Реката беше започнала да се размръзва.

След като се запознаха, Браун — жизнен петдесетинагодишен мъж — ги поведе към гаража, за да им покаже „Патриша“. Яхтата съседстваше с две луксозни лимузини.

— Страхотна е — каза Макбрайд.

— Дълга е метър и петдесет, мачтата е висока два метра. Разглобява се на две части и има специална калъфка за пренасяне върху кола. Хубаво е да имате багажник.

— Много е красива — каза Ейдриън.

— Корпусът е от карбон и е много здрав — похвали модела Браун. — Също като яхтите в Купата на Америка.

Ейдриън го помоли да й покаже как моделът се разглобява и сглобява, как се закачва килът и как се работи с дистанционния електронен контрол.

— Направо без пари ви я давам — каза той, докато тя пишеше чек за 1250 долара. — Една нова струва поне пет хилядарки.

— Знам, че са много пари — каза Ейдриън, докато се друсаха към Вашингтон, — но дори и най-икономичният ковчег ще ни струва пет пъти повече. И повярвай ми, на Ники това би й харесало много повече.

Панорамният път Маунт Върмънт следваше бреговата линия на Потомак на юг от стария град Александрия. Успоредно на него минаваха алеи за пешеходци и колоездачи и крайбрежието бе изпъстрено с паркове, кейове и места за пикник. При добро време реката се оживяваше от сърфисти и гребци на кану, а на сушата излетници и рибари споделяха поляните с бягащите за здраве, колоездачите и с разхождащи се семейства.

Но сега нито времето беше хубаво, нито беше ясен ден. Бяха абсолютно сами на брега. Луната, неясна и почти невидима зад облаците, светеше съвсем слабо, но те бяха взели мощни фенери. Отне им няколко минути да извадят „Патриша“ от калъфа и да сложат мачтата, кила и руля. Спуснаха я на вода в едно малко тихо заливче и Ейдриън с премръзнали пръсти постави две свещи в стъклени купи на борда — едната отпред, другата отзад. После сложи урната с праха на Ники в квадратната ниша в средата на лодката. Накрая сложи и цветята — рози и нарциси, лилии и петунии.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Синдромът»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Синдромът» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Синдромът»

Обсуждение, отзывы о книге «Синдромът» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x