Джон Кейс - Синдромът

— Feuersicherheit! 18 18 Противопожарна охрана! (нем.). — Б.пр. — викна Макбрайд, размаха пропуска на Де Гроот и се хвърли към вратата. До осем часа оставаше само минута.

— Спрете!

Той тичаше през фоайето на „Фрайбург“ под кристалните полилеи, покрай старинните дървени мебели, по плюшените килими и търсеше табела, която да го насочи към балната зала. Как беше на немски „бална зала“? Хората крещяха: „Halt!“, което значеше „Стой!“, но как беше на немски „бална зала“? После видя табела: „БАЛНА ЗАЛА“.

Имаше три двойни врати, охранявани от яки мъжаги в тъмни костюми и със слушалки в ушите. Неколцина пушачи се бяха скупчили около един пепелник, а две дами в африкански тоалети тъкмо се насочваха към тоалетната. На една стойка имаше надпис в сребърна рамка:

„СВЕТОВЕН ИКОНОМИЧЕСКИ ФОРУМ

ПРИЕМ НА ЮЖНА АФРИКА“

Един от охранителите опита да му препречи пътя, но Макбрайд го блъсна и се втурна през вратата.

Но беше много късно. Залата — десетки маси със свещници и с елегантни букети, с белоснежни покривки и блестящ кристал — избухна в паника. По-точно не паника, а ужас. Мъже в смокинги и жени в дълги рокли бяха скочили на крака и гледаха диво. Нормалният шум на тържествено вечерящите триста души — потрепването на прибори, гласовете, кратките избухвания на смях — отстъпи на примитивен рев. Към тавана се понесе писък — тълпата като че ли се превърна в едно-единствено живо същество, докато един възрастен чернокож мъж на катедрата се опитваше да угаси пламъците по реверите си.

Макбрайд тичаше към подиума. Един келнер също тичаше натам с пожарогасител в ръце.

— Не! — извика Макбрайд, скочи на подиума и повали келнера.

Пожарогасителят се изтъркаля по паркета. Макбрайд скочи и извика:

— Пожарогасителят е бомба! Никакви пожарогасители!

В същия миг някой го удари отзад и той рухна на пода. После го изритаха в гърба и над него се появи лицето на един от охранителите — толкова близо, че Макбрайд видя порите на носа му и наболата му брада.

— Изкарайте всички вън! — викна Макбрайд с последни сили. — Пожарогасителите са бомби! Цялата бална зала е бомба!

Единствената личност, която посети Макбрайд през седмицата, която той прекара в полицейския участък на Давос, беше един служител от американското посолство в Берн, но и той беше много строг.

Никъде не се появи съобщение за инцидента в хотел „Фрайбург“. Хенрик де Гроот щеше да бъде лекуван в частен санаториум в неизвестна страна. Дали щеше да бъде освободен след това зависеше от твърде много неща, както и от това колко щеше да си спомня.

Междувременно беше направена уговорка Макбрайд да плати неголяма глоба за нарушаването на спокойствието на банкета. Той и неговата „приятелка“ щяха да бъдат откарани до летището на Цюрих, където щяха да ги качат на първия самолет за Щатите. Колкото до събитията в Шпайц, кантоналните власти се съгласиха, че няма да има никаква полза от публичен процес, който можеше само да затрудни двете държави.

— Какво значи това? — попита Макбрайд.

— Аз съм само пратеник — каза посетителят. — Просто трябва да ви предам съобщението. Не зная подробности. Но мога да ви кажа следното: въз основа на телеграмите, които видях, и хората, които са ги подписали, има само два начина тази история да свърши.

— И какви са те?

— Бих предпочел „щастливия финал“. Към това се стремим всички.

— Започва да става страшно — засмя се Макбрайд. — А какъв е другият?

— Другият ли? Другият е… с нещастен завършек. И това ще стане, ако решите да разкажете на някого вашата история. Тогава вероятно ще си счупите врата някъде в планините. — Той го погледна многозначително и добави: — Не ходете в планините.

И Макбрайд не отиде.

Когато се върнаха във Вашингтон, списъкът на Ейдриън беше дълъг цели три страници и включваше десетки точки и подточки. Разделът на сравнително обикновените проблеми имаше 23 точки, които изискваха нейната активна, ако не и незабавна намеса. Те включваха оправянето на взетия под наем додж (върнат след 42 дни и пострадал при пожар и заден удар) и прибирането на личните й вещи от кантората. Това нямаше да й е много приятно, но след всичко, което беше преживяла, тя не се вълнуваше много. Напротив, сега гледаше напред и мислеше да започне частна адвокатска практика.

Но първо трябваше да почисти апартамента на Ники и да оправи и своя. Беше обещала на хазайката си, че ще свърши всичко това до края на месеца.