Джон Кейс - Синдромът

Видя, че Макбрайд се мръщи неразбиращо, и допълни:

— Мислете за това като за „предварително кръвопускане“. Страната се нуждае от кръв. И Де Гроот ще предизвика това. Това, което ще се случи в Давос, ще експлодира в Кейптаун.

— А Калвин Крейн?

— Вие сте много опасен. — Опдал не можа да скрие изненадата си. — Господин Крейн се превърна в спънка. Той имаше известни възражения срещу задачата на „Йерихон“ и морални тревоги за някои инвестиции, свързани с района. Така че се противопостави на действията ни… за известно време.

— Какви инвестиции?

— Институтът гълта много пари — Опдал сви рамене и погледна встрани, — клиниката също. Не могат да се издържат сами.

— И?

— И затова имаме платинови залежи — доста сериозни.

Макбрайд се намръщи.

— Да си остане само между нас двамата: Южна Африка ще влезе в период на дълбока нестабилност — обясни Опдал. — Имаме основание да смятаме, че платината ще стигне много високи цени. И по този начин Институтът ще има значителна печалба. С помощта на новите средства влиянието му ще се разшири — моето също.

— Винаги ли сте били такъв? — попита Макбрайд.

— Бях умно дете.

Макбрайд освободи и лявата си ръка и въздъхна с облекчение. Вече и двете му ръце бяха свободни, макар и все още притиснати към тялото под твърдата тъкан.

Опдал набра някакъв номер на интеркома и зачака да му се обадят.

— Франк? Гунар се обажда. Ще дойдеш ли в кабинета ми за момент? Тук има един човек, когото ще искаш да видиш.

Затвори, погледна към тавана и каза:

— Доктор Морган ми асистира при вашата операция. Той ще направи операцията и сега. Бих я направил сам, но… Давос.

Стана и попита:

— А, да. Как всъщност открихте плана за „Йерихон“?

Макбрайд поклати глава. Ако искаше, можеше да скочи към бюрото и да счупи врата на Опдал. Но предпочиташе да разбере колкото е възможно повече и затова попита:

— И какво ще направи Де Гроот?

— Аз попитах пръв — усмихна се Опдал.

За миг на Макбрайд му хрумна да му разкаже за документите на Крейн, но се отказа — можеше да пострада Мами. Така че реши да излъже.

— Измъкнах го от сеансите с Де Гроот — малко по малко.

— Хм. — Опдал се намръщи. — Смята се, че пациентът няма да си спомни.

— Той беше под хипноза.

— Обзалагам се, че… — На вратата се почука и Опдал подвикна: — Влез.

Влезе висок широкоплещест млад мъж със синя болнична престилка.

— Франк — каза Опдал, — помниш Джеф Дюран, нали?

— Разбира се — отвърна Морган.

— Няма нужда да се ръкувате — изгаври се Опдал. — Тъкмо казвах на Джеф, че ще го оперираш тази вечер.

— О, така ли?

— Да. Трябва да повториш варианта на Х. М. Сега е твоят шанс. Джеф става неудобен случай — нали, Джеф?

Морган му намигна с подигравателно съчувствие.

— Е, какво мислиш? — попита Опдал, като че ли даваше на младия хирург нова играчка. — Харесва ли ти идеята?

— Разбира се! — възкликна Морган. — Как може да не ми харесва! — Отиде до Макбрайд, опипа черепа му и каза: — Ще мина оттук…

Макбрайд скочи от стола и го удари с глава в брадичката. После скъса усмирителната риза и се хвърли към смаяния Опдал, който вече бе успял да натисне един бутон на бюрото си. Прозвуча далечна аларма. Макбрайд го стисна за гушата, удари главата му в стената и после в стъклото на прозореца — надяваше се да му среже гърлото. И сигурно щеше да успее, но Морган го изрита отзад и го повали. Опдал се дърпаше и крещеше.

По коридора тичаха хора. Макбрайд хвана хирурга за петата, изви я и го свали на пода. После се хвърли към кутията на дивана и напипа спусъка в момента, когато вратата се отвори с трясък и нахлуха Рутгер и Хайнц.

— Ergraifen Sei inn! 15 15 Хванете го! (нем.). — Б.пр. — изпищя Опдал и се хвърли към бюрото си, където беше пистолетът му.

Пазачите се втурнаха към американеца, но картонената кутия изгърмя и Рутгер отлетя до стената и я опръска с кръв. Дебелият Хайнц спря с разперени ръце. Макбрайд обърна пушката — Опдал вече стреляше, но куршумите хвърчаха из стаята, без да стигнат до целта си. Морган се опита да се измъкне през вратата, но Макбрайд го повали, после се обърна към Опдал — той беше зяпнал от ужас — и му пръсна черепа.

Настъпи тишина.

Хайнц трепереше, Морган стенеше в локва кръв до вратата. Дим от барут и мирис на барут. Макбрайд отдавна не беше вдишвал тази миризма. Пое си дъх. Чу се тупване — горната част на черепа на Опдал падна като курешка от тавана върху финансовите страници на „Нойе Цюрихер Цайтунг“.