Джон Кейс - Синдромът

Но къде беше самият актьор? Къде беше звездата? Макбрайд излезе и блъсна вратата на банята.

— Хенрик?

Побутна завесата с дулото на оръжието. Но нямаше никого. И нищо.

Объркан, той тръгна обратно към всекидневната — и го видя… застанал до Ейдриън, опрял пистолет в главата й.

— О, доктор Дюран! — засмя се холандецът. — Много се радвам да ви видя…

— Виж, Хенрик, недей да…

— Добре дошли в Давос! Страхотно е, нали? А сега би ли пуснал оръжието? Не искам да наранявам нито теб, нито красивата ти приятелка.

Макбрайд остави пушката на пода, без да сваля очи от Де Гроот.

— Пусни я. Тя не е…

— Шшш — каза Де Гроот и вдигна пръст пред устата си. — Тук сме с червея.

И кимна към дивана.

Макбрайд и Ейдриън послушно седнаха. Холандецът се наведе, взе пушката и извади пълнителя, извади и останалия в затвора патрон и го хвърли на близкия стол.

После отиде в кухнята и се върна с ролка лепенка. Хвърли я на Макбрайд и му нареди да завърже ръцете и краката на Ейдриън и да й запуши устата. Като видя, че се колебае, без предупреждение го удари по устата с дръжката на пистолета.

После отстъпи и с удоволствие загледа как доскорошният му терапевт къса парче лента и залепва устата на ужасената Ейдриън.

— Сега е твой ред — каза Де Гроот, съблече якето си и го метна на гърба на един стол. На врата му висеше ламиниран пропуск, закачен на верижка.

— Виж, Хенрик…

— Не говори. — Холандецът се намръщи.

Прозорците се разтресоха от внезапен порив на вятъра, лампата премигна, вратата долу се тресна. Де Гроот отиде до прозореца, погледна навън и каза:

— Буря.

— Хенрик, много е важно да ме чуеш.

— Не мога да ви слушам и двамата.

— И двамата ли?

— С червея — обясни Хенрик.

— Аз знам какво правиш, Хенрик. И това е много лошо.

— Така ли? И какво правя?

— Ще застреляш Мандела и другите.

— Омотай шест пъти лентата около краката си — здраво! — Де Гроот поклати глава. — Няма да стрелям по никого.

— Няма ли?

— Не. Сега си увий краката с лентата, докторе. Около глезените. Шест пъти ги омотай.

Макбрайд се наведе и бавно почна да навива лентата около глезените си.

— Няма да има никакви оръжия — обеща Де Гроот. — Само пожар.

И се изсмя.

— Какво имаш предвид?

— Сега си сложи ръцете зад гърба — каза холандецът, все едно не го беше чул.

Макбрайд се подчини. Де Гроот взе лентата и започна да я увива около китките му. Макбрайд огледа стаята — търсеше начин да се измъкне, търсеше нещо, което да свърши работа. Но тук беше само Ейдриън, готова да припадне… и на масата крушките, бормашината и лепилото.

— За какво са ти тези крушки?

Де Гроот свърши с увиването, погледна си часовника, повдигна рамене и седна в едно кожено кресло.

— Червеят е умен. Той знае, че е непосилно да се справя с тях с оръжие. Макар че имам пропуск, пак няма да стане. Няма начин.

— Къде? За какво говориш?

— За „Фрайбург“. Усъвършенствах противопожарната система. Махнах фреона — защото той убива озона, нали знаеш. И при всички тези еколози в града, хотелът искаше да направи един жест. Искаше да бъде на ниво, нали разбираш?

Макбрайд не знаеше какво да каже. Не можеше да схване.

— И какво общо има това с крушките?

— Въпросът е с какво замених първоначалния газ. Поработих доста. И успях.

— Какво си успял?

— Премахнах фреона в системата за впръскване на противопожарен химикал. Инсталациите, които са монтирани на тавана, нали ги знаеш? Замествам го с инертен газ и няма проблеми с озона.

— Това е много хубаво, Хенрик, но…

— Само че газът не е инертен.

— Какво?!

— Петрол — каза Де Гроот. — Смених фреона с петрол, така че когато пожарът пламне…

— Какъв пожар? Кога?

— След половин час. — Де Гроот си погледна часовника. — Освен ако не закъснеят. Не се безпокой, ще го видите оттук. Ще пламне като ракета.

— Кое ще пламне?

— Нали ти казах! „Фрайбург“. Има галапредставление за южноафриканската делегация. Голям банкет и много речи на чернилките.

Макбрайд поклати глава. Все още не разбираше.

— А какво общо имат крушките? — попита той. — За какво са ти крушките?

Холандецът се изсмя и Макбрайд разбра, че е под влиянието на някаква дрога.

— А, да… Виждаш ли тези крушки тук, малките? Те са за подиума. Когато ораторът отиде на катедрата, ще си светне, за да може да вижда бележките си. Защото в залата е доста тъмно. Много романтично.

— И какво? — попита Макбрайд.

— Трябваха ми поне десетина крушки, за да го направя.