Джон Кейс - Синдромът

Той погледна към Цюрихското езеро. Ято лебеди се плъзгаше по огледалната повърхност. Накрая рече:

— Искаш да ми кажеш, че не познаваш швейцарското законодателство, така ли?

— Разбира се, че не го познавам — каза тя. — И не знам нито немски, нито френски, нито италиански.

— Е, не е точно план. — Той се усмихна. — Не се безпокой. Няма да застрелям никого, ако не се опитат да застрелят мен.

След две минути стояха пред старомоден магазин, зазяпани през витрината в някаква ловна сцена, изработена от шперплатови и картонени фигури — лаещи кучета, препускащи коне и мъже с рогове. Вътре ги посрещна препарирана мечка, изправена на задните си крака; по стените висяха ловни трофеи, а зад касата бе окачена глава на диво прасе.

— Не можеш току-така да си купиш пушка — настоя Ейдриън.

— В Швейцария можеш — отвърна той, докато разглеждаше оръжията, наредени зад една стъклена преграда. — Тази страна е въоръжена до зъби. Всъщност има закон: всеки мъж между двайсет и четиридесет трябва да има пушка.

— Хайде стига!

— И то не ловна — добави Макбрайд. — А бойна. Такъв е законът. — Той се замисли за момент, после я попита: — Виж, на пет крачки оттук има универсален магазин. Ще ми купиш ли нещо?

— Разбира се. Какво?

— Корнизи за пердета.

Тя реши, че не е чула добре, и го помоли да повтори. Но той искаше точно това.

— Какви корнизи?

— Каквито и да са — каза той. — Да са в кутия и да са дълги метър и половина. Освен това ми трябва и опаковъчна лента.

Преди да го попита какви корнизи иска — за кухненски перденца или за големи завеси — зад касата се появи възрастен продавач и попита на перфектен английски с какво би могъл да им услужи.

— Интересувам се от бойно оръжие — каза Макбрайд. — Нещо с автоматично презареждане и ръкохватка като на пистолет. Като къса бойна пушка. Имате ли такава?

Ейдриън реагира така, като че ли той иска куфар, пълен с порнография, излезе и забърза към универсалния магазин.

След половин час, на път за хотела, тя спря да си купи топли дрехи. Бе започнал да вали слаб сняг, а въздухът беше неподвижен и студен. За щастие улица „Зеефелд“ беше пълна със стилни бутици. В един от тях Ейдриън си хареса палто, дълго до глезените, гълъбовосиво и с качулка, дълъг пухкав шал и меки кожени ръкавици. Всичко беше десет пъти по-високо от реалната цена, така че се стигна до пазарлък, но все пак крайната цена беше толкова солена, колкото не бе плащала никога.

После беше ред на Макбрайд да си избере дрехи и за изненада на Ейдриън той дълго се оглеждаше, докато намери магазин за стоки с намаление. Влезе вътре и след няколко минути се появи, нахлупил черна шапка, с военно яке и високи обувки, които бяха виждали и по-добри дни.

— Можеш ли да си ги позволиш? — засмя се Ейдриън.

— Такава е модата сега — сериозно каза той.

Скоро след това бяха в топлото фоайе на „Флорида“ и изтупваха снега от дрехите си, благославяйки парното отопление. От косата на Ейдриън се вдигаше пара. Изчакаха да дойде мъничкият асансьор, който се спусна от горния етаж след повече от минута.

— Разбрах защо — каза Ейдриън.

— Какво защо?

— Защо са го нарекли „Флорида“.

— Защо? — попита Макбрайд.

— Заради психологическата топлина.

В стаята Макбрайд разопакова късата пушка, пробва пневматичния затвор и два-три пъти опита спусъка. После седна на леглото с кутия патрони и зареди осем в магазина. Извади корнизите от кутията и сложи в нея заредената пушка. После я уви с широката лепенка и направи с ножчето си разрез на около две-трети от дължината на кутията и три-четвърти — по обиколката й. Ейдриън дори и не го погледна.

Седеше и прелистваше „Хералд Трибюн“; отново имаше безредици в Чечня, вече започваше подготовката за коледните празници, а в Хага се готвеха за нови дела срещу сръбски военни. Обърна на финансовите страници и очите й попаднаха на материал, в чието заглавие фигурираше Швейцария. Ставаше дума за предстоящия Световен икономически форум в Давос — приличаше повече на скъпо парти, отколкото на финансова конференция, каквато би трябвало да е. Всеки билет за участие струваше 160 000 долара, участници бяха всички от Бил Гейтс до принц Чарлз и от Уорън Бийти до Кофи Анан. Страховете от евентуални демонстрации бяха довели до още по-големи мерки за сигурност. Ейдриън не мислеше, че би трябвало да се безпокоят от това. Швейцария изглеждаше много тихо и спокойно място, а и както беше изтъкнал Макбрайд, мъжете тук бяха въоръжени до зъби.