Джон Кейс - Синдромът

Двигателят избумтя за последен път.

— Знам — каза Макбрайд. — Пълен мрак. — И я прегърна.

Тя се сгуши в него, сълзите се затъркаляха по бузите й, тялото й затрепери. След малко той избърса сълзите й, наведе се и я целуна така нежно, както не бе целувал никого. Устните й бяха студени, влажни като въздуха; имаха вкус на манго. Трябваше да бъде — и беше — приятелска целувка, или нещо подобно. Невинна.

А после устните им се сляха отново и този път целувката ги отнесе далеч от самите тях. Продължи дълго — и после почнаха да си свалят дрехите, възбудени до границата на общественото неприличие. Бяха спасени от една двойка, излизаща от мотела: жената беше руса, дългата й коса се полюляваше в такт с обувките на високи токчета. Тя се обърна към приятеля си с висок, подчертан глас:

— Искаш ли „тик-так“?

Ейдриън се разсмя; избухване на смях, набъбнал в нея и после разцъфнал сам. Слязоха от колата и тръгнаха към 18-Б, заливайки се от смях и желание. И още щом затвориха вратата, се вкопчиха един в друг. Ейдриън беше като фурия, а той…

Дрехите им пречеха и обстоятелствата бяха такива, че той вече губеше представа къде свършва тялото му и къде почва нейното.

— Това е грешка — каза Ейдриън със сипкав глас, който премина в смях, докато изпълняваше нещо като светкавичен стриптийз.

— Знам — изпъхтя той, докато хвърляше единия си чорап през стаята.

— И само ще усложни нещата — продължи тя, като се хвърляше в леглото.

— Трябваше да изчакаме — каза той и проникна в нея за десета от секундата — вълшебната Ейдриън — така жадно, като че ли нямаше утре.

И всичко стана ей така, за нищо. Ейдриън, толкова стегната и толкова свободна, беше неопитна, но безстрашна в леглото. Правиха всичко. В един момент, когато Макбрайд, заровен в чаршафите от сладка отмала, помисли, че вече са свършили, Ейдриън се надигна на лакът и каза — като че ли тяхното любене се нуждаеше от обяснение:

— Знаеш ли, ние сме здрави млади животни. Какво очакваме?

— Ами, животни! Ще ти дам аз едни животни!

— Ей!

— Здрави — продължи той. — Ще ти дам едно здраво…

— Ще си платиш за това — каза тя с блясък в очите, качи се върху него, притисна лактите му с коленете си и се наведе.

Той се подчини.

А после каза, че се чувствала виновна, че искала да й плати.

— Имам едно лекарство за вина — каза той.

— Я го дай. — Тя взе лекарството.

След това се отдадоха на мързелуване, наслаждавайки се на новооткритата си интимност. Макбрайд намери в бюрото, където би трябвало да има безплатна библия, тесте карти, седна и започна да й показва номера. Размесваше тестето с една ръка, което изглеждаше лесно, докато тя самата не пробва и картите не се разлетяха из цялата стая.

— Имаш ли шапка? — попита той.

— Не — засмя се тя. — Защо?

— Защото ако имаше, щях да ти покажа как да хвърляш картите в нея от другия край на стаята.

— И защо?

— Защото можеш да спечелиш много басове в бара — искам да кажа в случай, че правото не върши работа. — После я накара да извади от тестето една карта.

— Която и да е ли? — попита тя.

— Какво ти става — откачи ли?

— Аха — измърмори тя.

— Добре, измъкни една.

Тя го направи.

— Запомни я, нали? Добре, сега я върни в тестето.

Като държеше тестето между тях в дясната си ръка, той сече картите — отново и отново. После й подаде тестето и каза:

— Сега я извади и я притисни до челото си.

Отначало със скептичен поглед, после намръщено тя затърси картата, която бе измъкнала от тестето. Накрая каза:

— Няма я.

— Сигурна ли си?

— Аха — каза тя със смях. — Как го направи?

— Какво да съм направил?

— Да познаеш картата!

— Каква карта?

— Която изтеглих!

— Искаш да кажеш… дама купа ли?

— Еее! — възкликна тя. — Как го правиш?

— Не знам — сви рамене той. — Просто номер. Но тя не е у мен.

— У теб е — настоя тя. — Дай си ми я! Сигурно е под тениската ти.

— Нее!

— Е!

— Нее!

Тя го опипа — което не беше трудно, защото единственото му облекло беше една тениска.

— Къде е?

Той се замисли за секунда, после я изгледа тържествено и каза:

— В мивката в банята.

— Наистина ли!

— В мивката в банята — повтори той.

— Не може да бъде!

Той я погледна с фалшивата невинност на мошениците.

— Добре — каза тя и скочи от леглото. — Обаче стой тук. И не мърдай!

— Няма.

— Не ставай!

— Няма да мръдна.

Като го следеше с очи, тя бавно отстъпи към банята, отвори вратата, пристъпи вътре — и изпищя. След секунда връхлетя в стаята с дама купа в ръка и викна: