Джон Кейс - Синдромът

— И?

— Беше в транс — не на себе си. Как да го кажа — въобще не беше контактен, изцяло бе съсредоточен в тази уебстраница. Тя беше интерактивна. И той отговаряше на въпросите, които се появяваха на екрана. Единият от тях беше къде се намира.

— Това е много интересно — отбеляза Шапиро, — но… какво искате да кажете.

— Въпросът е — продължи Ейдриън, — че следващата нощ някой се опита да ни убие. Подпалиха къщата — избухване на газовата инсталация. Никой не знаеше къде сме, така че очевидно са получили адреса от Лу, след като той е влязъл в този уебсайт.

— И какъв беше този уебсайт?

— Помолих един приятел — много го бива в тия неща — да открие източника — каза Ейдриън.

— И какво откри той?

— Каза, че сайтът е от компютър или нещо, наречено клиника „Прюдом“. В Швейцария.

— Никога не съм чувал за това — каза Шапиро.

— Има и още нещо, което не съм ти казала. — Ейдриън погледна Макбрайд. — Сестра ми е убила един човек.

— Какво?!

— Един човек във Флорида. Всъщност го е отървала от мъките.

— Какво имате предвид? — Шапиро я гледаше изненадано и невярващо.

— Той е бил болен, в инвалидна количка, и е гледал залеза. Застреляла го е със снайперска пушка — със заглушител и оптически мерник.

— И как… разбрахте за това? — попита Шапиро.

Тя им обясни как е открила пушката в апартамента на сестра си.

— И ми казваш това чак сега? — възкликна Макбрайд.

— Не знаех какво е това оръжие, докато не проверих кредитните й карти и разходите й и не разбрах, че е пътувала до Флорида. После разбрах къде е била отседнала и прочетох за убития там човек. Ти беше в болницата, после дойдохме тук и… исках да обмисля нещата.

— И кой е той? — попита Макбрайд. — Убитият имам предвид?

— Казвал се Калвин Крейн.

Шапиро се стресна и се ококори.

— Сестра ти е убила Калвин Крейн?

— Да — каза Ейдриън. — Деветдесет и девет на сто.

— Момент — каза Макбрайд. — В института имаше един Крейн.

— Сигурно говорите за ръководителя на Института за глобални изследвания — каза Шапиро.

— Точно така — възкликна Макбрайд. — Вече не беше директор, но все още се водеше там. Като почетен директор или нещо от сорта… Господи!

— Ти и Ники — тихо каза Ейдриън. — Крейн и Институтът. Ти и Дюран. Дюран и сестра ми, сестра ми и Крейн… всичко се връзва!

Известно време никой не проговори.

— Но защо? — въздъхна Ейдриън. — Джеф Дюран, имплантът, Калвин Крейн… сестра ми…

— Добре — каза Шапиро. — Няма да питам кой е Дюран. Но мисля, че този разговор…

— И откъде го познавахте? — прекъсна го Ейдриън; гласът й отново бе делови.

— Кого?

— Калвин Крейн.

Бившият служител на ЦРУ мълча доста дълго и тъкмо когато Ейдриън беше готова да повтори въпроса си, каза:

— Той беше легенда. Той бе един от Рицарите на Ордена.

— Какво? — попита Макбрайд.

— Така ги наричаха — вътрешния кръг около Алън Дълес. Точно след войната, когато беше създадено ЦРУ. Дес Фицджералд и Ричард Хелмс, Корд Майер и Калвин Крейн.

— Значи е бил… агент на ЦРУ? — каза Ейдриън.

Шапиро се усмихна криво на тази наивна терминология и поклати глава.

— Не. Той беше при откриването, но напусна още след първото действие. — Той замълча, после каза: — Вижте, вие сте добри хора. Но се набърквате в нещо много опасно. Може би просто трябва да се махнете.

— Къде да се махнем? — попита Макбрайд. — Опитват се да ни убият. Как тая шибана…

— Кой се опитва да ви убие?

— Не сме сигурни — отвърна младият мъж.

— Институтът беше един от нашите филиали — каза Шапиро. — Крейн беше добър приятел на Управлението и напълно надежден.

— Значи е бил част от Програмата — каза Ейдриън.

— Беше в основата й — един от хората, на които можехме да се опрем. Беше богат, патриот, с широки обществени връзки. Умен и чувствителен човек. — Шапиро се намръщи. — Това, че са го убили така, е трагично. И същевременно е иронично.

— Иронично ли? — попита Ейдриън.

— Нещо като змията, която изяла опашката си. Крейн искаше да организира сектор за убийства дълбоко вътре в ЦРУ. Но не получи подкрепа.

— Какво?! — попита невярващо Ейдриън.

— Сектор за убийства.

— Казвате го толкова спокойно…

— Идеята беше да се определят и да се елиминират хора, представляващи опасност за световния мир. Или опасност за американския начин на живот. Не си спомням добре, но Крейн много искаше да го направи. Бореше се да създаде вътрешно свято място в Управлението и да узакони убийството.