Джон Кейс - Синдромът

— Какво е това екранна памет? — попита Ейдриън.

— Това е памет, за която може да се разбере, че е фалшива и че не е убедителна — и ако някой твърди, че тя е истина, се дискредитира — просто с факта, че повтаря и поддържа твърденията си.

— Например? — попита Макбрайд.

— Че аз съм отвлечен от извънземни и съм летял до нелегалната им база в Антарктика — каза Шапиро.

— Или сатанисти измъчват дете… — каза Ейдриън.

— Точно така — каза Шапиро. — Това изобличава говорещия — в конкретния случай убиеца — като луд. Което, както можете да си представите, устройваше всички.

— Устройваше ли? — възкликна Ейдриън. — Говорите за живота на хора. Говорите за живота на сестра ми!

— Говоря условно. — Шапиро я погледна с изненадваща острота. — И все пак ви казвам: щом сестра ви е била малко по-голяма от вас, тази програма не би могла да има нищо общо с нея.

— Как може да говорите така? — викна Ейдриън. — Видяхте импланта…

— Престанаха да ни финансират преди трийсет години — тогава изоставихме и по-голямата част от работата. И всичко бе изнесено навън. За бога, говоря за шейсетте години! Всеки идиот в тази страна правеше свои собствени експерименти за мозъчен контрол!

— Казахте, че всичко било „изнесено навън“ — намеси се Макбрайд. — Къде?

— Повечето изследвания се правеха извън университетите и научните звена. Парите се перяха чрез фондации и институции, на които знаехме, че може да имаме доверие. Но минаха години и Управлението попадна под прицела на Конгреса и на печата, така че някои от най-деликатните изследвания трябваше да се провеждат извън САЩ. По времето, когато комисията „Рокфелер“ започна разследването си, дейността вече беше приключена. Скоро след това се пенсионирах.

Дълго време никой не проговори; седяха и гледаха как пламъците от печката играят по тавана и пода.

— А какво ще кажете за мен? — попита Макбрайд. — Откъде се е появила тази присадка?

Шапиро поклати глава.

— И тази на сестра ми! — настоя Ейдриън.

— Не знам. — Шапиро безпомощно разпери ръце. — Аз отдавна съм пенсионер.

— Мисля, че просто не искате да приемете очевидното дори когато фактите са под носа ви — отвърна Ейдриън. — Видяхте медицинския картон. Видяхте и импланта.

— Видях само една снимка.

— Мислите, че ние сме си я измислили, така ли? — попита Макбрайд.

— Не — отвърна ученият.

— Тогава какво? Очевидно Програмата не е спряла — настоя Ейдриън. — ЦРУ…

— ЦРУ няма нищо общо с това — поклати глава Шапиро. — Повярвайте ми: щях да знам, ако е замесено Управлението.

— Тогава… — Макбрайд гледаше неразбиращо.

— Тогава трябва да е някой Франкенщайн — каза Шапиро.

Ейдриън и Макбрайд се спогледаха неразбиращо.

— Какво? — попита Макбрайд.

— Франкенщайн. — Старият учен допи чашата си и се усмихна странно. — Агент или операция, която не може да се контролира. Понякога човек създава нещо, което продължава да живее самостоятелно.

— И? — попита Ейдриън.

— Като гледам този имплант, бих казал, че Програмата се е приватизирала.

— Приватизирала? — повтори Макбрайд.

— В смисъл, че е поета от някого в частния сектор — или от човек, който е отишъл в частния сектор. С други думи, мисля, че някой е продължил изследванията за своя сметка — извън Управлението.

— Кой? — попита Ейдриън.

— Нямам представа.

— Но това би струвало много пари — каза Макбрайд.

— Милиони — каза Шапиро. — То кое ли не струва?

— Но как са могли да го държат в тайна? — зачуди се Ейдриън.

Шапиро се замисли, после каза:

— Изнесено е някъде в чужбина. И сигурно се работи в малки мащаби. Действа се в клиника, където основен принцип е опазването на тайната на пациента. Но ако са продължили да работят върху това още трийсет години… О, боже мой!

— Казвате, че това би могло да се извършва и в клиника? — попита Ейдриън.

— Да.

— Кажете ми, чували ли сте за клиниката „Прюдом“?

Ученият се намръщи, помисли и поклати отрицателно глава.

— А ти? — обърна се Ейдриън към Макбрайд, който я гледаше учудено.

— Не. Имаше подобна в Луизиана, но… не е това, за което питаш. Какво всъщност е клиника „Прюдом“?

— Вие споменахте, че Програмата трябва да се опреснява — обърна се тя към Шапиро, като спря за момент да поеме дълбоко дъх и да се съсредоточи. — Преди няколко дни — започна тя, — преди да махнат присадката от главата на Лу, го намерих седнал пред лаптопа на сестра ми. Беше влязъл в много странен уебсайт: „theprogram.org“.