Джон Кейс - Синдромът

— Трудно е да се каже. Ако само разграждате личността на субекта, е едно. Ако изграждате някого от нулата — съвсем друго.

— Ако разграждате личността — повтори Ейдриън; гласът й беше смесица от учудване и неверие.

— Точно така. — Шапиро намести краката си на възглавницата. — Любопитен съм — каза той на Макбрайд — какви са били вашите връзки със сестрата на тази млада жена?

— Бях неин психоаналитик — каза Макбрайд.

— И тя е идвала в апартамента ви?

— Да.

— И се оказа, че и двамата имате протези?

— Да.

— Правени ли са й мозъчни изследвания, или…

— Сестра ми беше кремирана — каза Ейдриън. — Открих импланта в прахта й.

— Господи! — Ученият пребледня. — Кажете ми нещо — обърна се той пак към Макбрайд. — Често ли излизахте от апартамента си?

— Какво имате предвид?

— Когато работехте като психоаналитик — излизахте ли много? Или си стояхте повече вкъщи?

— Мисля, че не — вдигна рамене Макбрайд. — Много бях привързан към дома си.

— Естествено — каза Шапиро.

— Защо?

— Защото във вашата сграда трябва да е имало място за наблюдение и контрол.

— В съседния апартамент — обади се Ейдриън.

— Трябвало е постоянно да се подсилва сигналът. И като последица от това, когато сте излизали извън периметъра на уредбата, сте се чувствали зле — освен ако не сте били на лекарства. Взимали ли сте лекарства?

— Не — каза Макбрайд. Гласът му беше пълен със сарказъм. — Само гледах телевизия. Искате да кажете, че хората могат да се превръщат в ходещи кукли и зомбита…

— В автомати — вметна Ейдриън.

— Би могло да се каже и така — кимна старецът.

Ейдриън погледна встрани, очите й се напълниха със сълзи.

— Значи можете да правите с тях каквото си искате — продължи Макбрайд. — Да ги карате да се смеят или да плачат, да се хвърлят под някоя кола…

— Или да им внушите детство, което не е било тяхно — обади се Ейдриън.

Шапиро въздъхна тежко.

— Ами, да… — Той пое дълбоко дъх, посегна към икебаната на масичката и докосна с нокът една от тревите.

— Вижте — каза той, — много съжалявам за тази част от изследователската си работа. И съжалявам, че това, което съм вършил, е засегнало и вашия живот. Но нищо не мога да променя.

— Можете да ни помогнете да разберем — каза Ейдриън.

— Да ви помогна?

— Да.

— Но… това беше много отдавна.

— Искам да знам кой е направил тези неща — каза Ейдриън.

— Разбира се, че бихте искали. — Шапиро поклати глава. — Но защо? Казвате ми, че искате да „разберете“, но ми се струва, че искате да си отмъстите.

— Може да го наречете както си искате — обади се Макбрайд, — но…

Той спря. През главата му преминаваше тежък облак — точно така се чувстваше — и ако не го оставеше да премине, трябваше да избухне. Защото това, което наистина му се искаше, беше да хване този прероден будист, който му беше осакатил живота, и хубавите му чашки за чай и да му извади душата. Вместо това каза:

— Аз съм развалина.

— Какво?! — Шапиро беше втрещен, Ейдриън също.

— Защото седя тук в тази хубава къща, пия чай — каза Макбрайд — и може би изглеждам чудесно. И няма кръв, чиста работа! Нали? Грешка. Аз съм ходеща развалина — без майтап. Който е направил това… Защото, който го е направил, е взел всичко от мен. Детството ми. Родителите ми. Мен самия . Никога няма да бъда същият. Отнели са ми всички спомени, изкривили са ми всяка мечта и съм пропилял незнайно колко години от живота си. Дори сега, когато се опитвам да мисля за това, всичко е бяло. И така беше, докато тя не се появи на прага ми и не се развика, че ще ме даде под съд… — Той спря и пое дълбоко дъх. — Все едно да кажеш: загубих някои неща… но не става дума за книги, мебели или дрехи.

— Не предполагах… — Шапиро поклати глава.

— А какво ще кажете за сестра ми? — попита Ейдриън. — Това, което се случи с нея, беше по-лошо и от убийство. Те са я накарали да убие един човек — а после са я тласнали към самоубийство. Какво ще кажете за нея?

Шапиро затвори очи за няколко секунди, после ги отвори.

— Исках да кажа, че това, което правите…

— Да правим ли? — повтори Ейдриън — Ние не „правим“ нищо — само задаваме въпроси.

— Точно така — каза Шапиро. — Точно в това е проблемът: може да е доста опасно.

Тримата замълчаха. Накрая Макбрайд каза:

— Искам да спра този неизвестен тип да прави такива неща.

Шапиро бавно кимна. После се обърна към Ейдриън.

— Казахте, че сестра ви е убила някого?

— Един старец — отговори тя. — В инвалидна количка. И после се самоуби.