Джон Кейс - Синдромът

Шапиро спря и я погледна.

— После, ако желаете, ще си отидем — обеща тя.

— Дадено — отвърна Шапиро.

Ейдриън бръкна в чантата си, извади полароидната снимка на присадката и безмълвно я подаде на Шапиро.

Той я огледа със скептично присвити очи, после лицето му се изпъна.

— Къде намерихте това?

— Един неврохирург го измъкна от главата ми — каза Макбрайд. — Преди по-малко от седмица.

Шапиро разгледа снимката още по-внимателно, поклати глава, подаде снимката на Ейдриън и каза:

— Влизайте.

Шапиро с мълчалив жест ги помоли да свалят обувките си. Вътрешността на къщата беше миниатюрен шедьовър. Лъснатите до блясък борови дъски бяха застлани с татами, стените искряха от белота. В задната част на помещението имаше зелена емайлирана печка за дърва, а до нея — масичка от чам, около която бяха пръснати десетина възглавнички. В средата на масичката беше поставена икебана от бяла орхидея и две дълги изсъхнали треви.

Шапиро сложи снимката до икебаната, после им посочи възглавничките и каза:

— Заповядайте.

След няколко минути излезе иззад един параван от рисувана коприна с поднос, на който бяха поставени три малки чашки и чайник от сивкав метал. Постави подноса на масата, отпусна се на една от възглавничките и наля чай. Макбрайд осъзна, че откакто са влезли в този необичаен дом, двамата с Ейдриън не са разменили и дума.

Шапиро задуха силно чашката си, отпи глътка и я остави настрана. После взе снимката на имплантирания уред, обърна я към светлината и я заразглежда. Накрая поклати глава и каза:

— Моето завещание… — Устата му се изкриви в гримаса.

— Какво смятате, че може да причини това на човек? — попита Ейдриън.

— Какво ли? — Шапиро сви рамене. — Не знам. Ако имах лаборатория, бих могъл да го разглобя, но дори и тогава щяха да останат много неясноти.

— Но…

— Ако искате да разберете какво прави, или какво би могло да прави, трябва да изчетете доста неща. Започнете с Делгадо.

— Кой е Делгадо? — попита Ейдриън.

— Вестник „Таймс“ му отдели репортаж на първа страница преди повече от трийсет години — отвърна Шапиро. — Мисля, че беше завършил Йейл.

Той млъкна и пак сръбна от чая си.

— Имаше и негова снимка: стои на арена за борба с бикове с малък предавател — а точно пред него един бик рие земята. Невероятно шоу!

— И какво се случи? — попита Ейдриън.

— Ами, спря бика на място — насред скока. Много ефектно. Когато натисна втория бутон, животното се обърна и се отдалечи.

— Нещо като електрически нашийник, така ли? Или като електрическа ограда?

— Не е толкова просто. Всъщност това беше двоен тест: първият бутон активираше електрод, който контролираше двигателния кортекс на животното. Вторият превръщаше животинския гняв в безразличие.

Макбрайд се намръщи. Това не беше нищо ново за него. Беше чел за Делгадо още като студент. Всички бяха чели за него.

— А да кажете нещо за това? — попита той и потупа с пръст по снимката.

Шапиро се размърда неудобно.

— Вижте — каза той, — аз съм един динозавър. Аз съм извън играта от… от доста дълго време. Но има неща, за които и сега не мога да говоря. Подписал съм документ за пазене на секретните данни. Така че…

— Хипотетично — настоя Ейдриън.

— Предполагам — Шапиро въздъхна, — че може да е миниатюризирана версия на известни уреди… които биха могли да бъдат използвани експериментално…

Макбрайд изсумтя недоволно от увъртанията на стареца и Шапиро се намръщи.

— Има много достъпна литература. Едва ли ще ви помогна много, ако ви кажа на какво ми прилича.

— И все пак?

— На дълбочинен електрод.

— И за какво служи?

— Зависи… — Той сви рамене.

— От какво? — настоя Ейдриън.

— От честотата, на която е настроен — обади се Макбрайд.

— Правилно — усмихна се Шапиро.

— И искате да кажете… — продължи Макбрайд.

— … че в диапазона от четири до седем мегахерца би могъл да действа — каза Шапиро.

— Защо? — попита Ейдриън.

— Защото това е хипнотичната ЕЕГ-честота 9 9 От електроенцефалография — изследване на електрическите импулси на мозъчната кора (лат.). — Б.пр. — и условно това би улеснило приемането на една мозъчна вълна… с която би могъл да е натоварен мозъкът.

— Натоварен? — повтори Ейдриън. Същото бе казал доктор Шоу, когато му бе разказала за поведението на Макбрайд в Бетани Бийч — когато бе зяпал онзи уебсайт.

— Това е когато мозъкът се блокира от определен сигнал — обясни Макбрайд. — Като мигаща светлина или повтарящ се звук — особено когато някой вече е бил в хипнотичен транс. Тогава се казва, че мозъкът е „натоварен със сигнала“.