Джон Кейс - Синдромът

— Научили сте си домашното. — Шапиро беше впечатлен.

— Аз съм психолог — каза Макбрайд.

— Но защо? — попита Ейдриън. — Каква би била целта?

— Ами — бавно отвърна старият човек, — това би позволило едно хипнотично състояние да се подновява и подсилва постоянно, без да е необходимо субектът отново да се подлага на хипноза.

— Тоест ако имате нещо подобно в главата, ще бъдете… какво? Хипнотизиран през цялото време?

— Повече или по-малко — отвърна Шапиро. — Макар че едва ли това е единствената му функция.

— Защо не? — попита Макбрайд.

Шапиро доля чашките им с чай и Ейдриън го изпи повече от учтивост, отколкото от жажда — имаше дъх на изгорени водорасли.

— Защото всичко се променя — каза Шапиро. — В имплант като този сигурно биха могли да използват нанотехнологии. В него може да има дори и компютър. Или бог знае какво.

— Но защо?

— Като предположение ли? Смятам, че някой би могъл да въведе известен „сценарий“ и после — в комбинация с хипнозата — би могъл да отиде и по-далеч, за да създаде нещо като… виртуална биография.

Ейдриън и Макбрайд се спогледаха.

— Виртуална биография… — замислено каза Ейдриън.

— Фалшиво минало — но такова, което се приема за истинско. До известен момент.

— Господи! — измърмори Макбрайд.

— Паметта — усмихна се Шапиро — е просто взаимодействие на химикали и електрически потенциали — и не е толкова трудно да се обработят, ако знаете как да го направите. Например, както е добре известно, ако увеличите равнището на ацетилхолин в мозъка — а това може да се направи, като насочвате към субекта радиовълни на ултразвукови честоти — синапсите започват да се възбуждат все по-бавно и бавно… докато не спрат въобще. И тогава припомнянето става невъзможно. Спомените са там, но не са достъпни.

— Значи може да се предизвика амнезия? — попита Ейдриън.

— Точно така. Още чай?

„Толкова е уютно“ — помисли си Макбрайд. Този очарователен и делови старец, сервиращ чай в аскетичната си малка къщичка. При тези обстоятелства беше трудно да го намразиш за поразиите, които бе направил, трудно бе да го свържеш с ужасите, които бе предизвикал. Трудно, но не и невъзможно. Макбрайд почувства как у него се надига неудържим гняв, примитивна ярост. Бикове. Котки. Стаята в охра. Виртуалният Джеф Дюран. Щеше му се да плесне един на този сладникав копелдак — да му покаже как в действителност изглежда един шамар. Но вместо това каза:

— Може ли да ви попитам нещо?

— Разбира се.

„Не ме изкушавай!“

— Да допуснем — как би станало на практика всичко това? Целият комплект?

— Въз основа на това, което съм чел в общодостъпната литература ли?

— Разбира се — отвърна Макбрайд.

— Ами — Шапиро се замисли за момент, — предполагам, че първо бихте направили на субекта една ЕЕГ — запис на мозъчните му вълни при различни стимули. С това и с едно ПИТ-сканиране може да направите карта на мозъка на субекта — на неговите емоционални и интелектуални центрове.

— И после? — попита Ейдриън.

— След като имате тази информация, може да кодирате серия аудиограми, насочени към тези центрове, като ги пренесете до мозъка на обекта с помощта на ИНЧ…

— Какво е „ИНЧ“? — попита Ейдриън.

— Съкращение за Извънредно ниски честоти на радиовълните. Това, за което говорих преди малко: от четири до седем мегахерца.

— И какво ще стане? — попита тя.

— Ами, ще промените пейзажа на мозъка — отвърна Шапиро.

— Какво означава това ? — попита Макбрайд.

— Това, което вече ви казах: ще внесете някои определени — но временни — промени във физическата структура на мозъка.

— И когато това стане… после какво?

— Зависи от аудиограмите — каза Шапиро. — Но това може да доведе и до амнезия.

— Пълна амнезия ли? — обади се Макбрайд.

— Може например да говорите италиански — сви рамене Шапиро, — но няма да помните как и къде сте го учили — и дали сте ходили в Италия.

— Ще си спомняте ли кой сте? — попита Макбрайд.

— Зависи. — Старецът го погледна някак странно.

— От какво?

— От това, което се опитва да постигне програмистът. След като субектът вече е обработен и паметта му е блокирана, може да се присади неврофонична протеза.

— Протеза ли? — попита Ейдриън.

— Като тази. — Шапиро посочи снимката на масата. — Ако разгледате предмета под микроскоп, ще забележите, че съдържа изолирани електроди, които получават и излъчват аудиограми на определени честоти. Протезата позволява на предаванията да минат през вътрешното ухо — ушната мида и осмия краниален нерв — като изпраща съобщението директно в мозъка.