Джон Кейс - Синдромът

— Аа, вярно — каза Дюран. — Тя е умряла във филма! Но това е било само филм.

— Не. Беше наистина!

— Кое?

— Филмът.

— Какво искаш да кажеш?

— Това беше истина! Те дръпнаха косата й и…

— Кои?

— Един мъж.

— Какъв мъж?

— Мъжът с червената качулка. Носеше роба и имаше качулка.

— Роба ли?

— Всички носеха роби, освен мен. И Розана, и Ейдриън, и Дек.

— Как беше облечен Дек?

Нико се намръщи в очевидно детско усилие да се съсредоточи. Накрая каза:

— С тиранти.

— Какво?

— Трябваше да е свещеник — истински важен свещеник! Но не беше облечен като свещеник.

— А на какво приличаше?

— Не знам — каза Нико. — Носеше само тиранти. Кожени тиранти. И паяжини.

— Добре — каза й Дюран. — Но ти каза… че дръпнали главата на Розана назад.

— Да — кимна Нико.

— И… когато това стана — къде беше тя?

— На пода.

— И какво правеше?

— Тя беше така — опряна на ръце и на колене.

— Защо?

— Защото имаше секс!

— Тя правеше секс?

Кимване.

— С кого?

— С някакъв мъж.

— Но не беше ли много малка?

— Беше на дванайсет — повдигна рамене Нико.

— Разбирам. Тя правеше секс и после — какво?

— Казах ви. Мъжът с червената качулка дръпна косата й назад…

— И?

— И я закла.

— Как я закла?

Тя докосна гърлото си с пръст.

— Преряза й гушата…

— И после?

Нико изхлипа и обърна лице към възглавниците.

— Не гледай встрани, Нико. Трябва да видиш това. Просто ми кажи какво се случи.

— Очите на Розана се отвориха ей толкова широко — беше уплашена! Защото кръвта й се пенеше и тя не можеше да каже нищо — само хъркаше…

— И ти гледаше?

— Да. Изпод Дек.

— Но… ако това е било само филм — ако е било наужким…

— Не!

Нико разтърси глава.

— Не беше наужким. Беше истинско! — Тя се надигна на лакти, гласът й беше завладян от ужас. — Беше наистина истинско! Дек пазеше филма в специална кутия — с ключ. И понякога ме караше да го гледаме заедно — не можех да видя повече Розана — освен във филма. Защото Розана си беше отишла. Розана умря в тунела, тунела, за който казваха, че бил църква…

Дюран се опитваше да я успокои.

— Шш… няма нищо. Ти си тук с мен. Няма да ти се случи нищо лошо.

Напрежението я напусна и главата й отново падна върху възглавниците. Дюран виждаше, че е напълно изтощена.

Заговори спокойно и тихо и бавно започна да я извежда от транса, като следваше в обратен ред стъпките, които бяха изминали във въображаемия свят, толкова познат и на двамата. Пътеката. Потокът.

— Поеми си дълбоко дъх — каза й той. — Въздухът е прекрасен. Мек, чист и хладен.

Гърдите й се надигаха и спадаха. И отново се надигаха.

— Когато преброя до пет — каза той, — ще се събудиш и ще се чувстваш отпочинала и освежена, нали?

И без да чака отговор, започна броенето.

— Едно… две… три…

Очите на Нико потрепнаха и се отвориха, тъмните нефокусирани зеници се разшириха от светлината. Дюран й подаде една хартиена кърпичка.

— Свърши наистина добра работа, Нико. Гордея се с теб.

Тя замига яростно срещу светлината, после фокусира погледа си върху Дюран, свали крака от дивана, седна и се изкашля. Лицето й беше зачервено, очите й — блестящи и чисти.

— Всичко наред ли беше?

— Абсолютно — увери я той. — Ще си поговорим отново в петък.

Помогна й да стане и я поведе към вратата. Тя му се усмихна и го целуна игриво по бузата.

— Наистина ми осигурихте хубав ден, докторе.

— Нали затова съм тук — пошегува се той. После стана сериозен. — Макар че има едно нещо.

— Какво?

— Литият — взимай го, Нико.

Тя извърна очи.

— Обещай ми — повтори той.

— Мразя го — упорито отвърна тя. — От него се чувствам мъртва.

— Задържа те на земята. А ти се нуждаеш от това. Или искаш само да си караш ролерите по улиците?

Тя тръсна глава.

— Тогава си взимай лекарствата.

Когато тя излезе, Дюран се върна на бюрото си и напечата кратък обзор на следобедния сеанс.

„16 октомври, Никол Съливан, 30 г.

Хипнотерапията и насочваните представи продължават да свидетелстват за класически случай на Жертва на сатанински ритуал (ЖСР), като се предполага, че е преживяла събитието като дете (8–10 г.) в дома на осиновителите си в Южна Каролина. Сестрите й, Розана и Ейдриън, също са били жертви. Предполага се, че Розана е убита от втория си баща, Деклан, по време на снимки на порнографски филм. Разказите на пациентката включват случайни позовавания на известни политически личности и знаменитости, които тя свързва с дейността на култа.