Джон Кейс - Синдромът

— Дълга алея за автомобили, с вечно зеленикави дъбове от двете страни.

— Вечнозелени — поправи я той.

— Правилно. Така ги наричат — само че не изглеждат вечнозелени. Изглеждат стари и мъртви. Но всички си мислят, че са чудесни. С изключение на мен.

— Не ги ли харесваш?

— Не, те ме плашат!

— Защо?

— Защото…

— Защо?

— Защото са отвратителни.

— Отвратителни? Какво имаш предвид?

— Заради паяжините.

— Говориш за дървесния пух ли?

— Да.

— А нещо друго?

Челото на Нико се набръчква, докато мисли за отговора. Накрая тя поклаща глава.

— Дек не прави ли нещо с мъха? — пита Дюран.

Тя пак се размърдва. След малко кимва.

— Ами… ами…

— Какво прави?

Тя крие главата си във възглавниците.

— Слага си го в косата през нощта.

— И на какво прилича? На какво прилича?

— На паяжина.

— Разкажи ми за Дек. — Той се навежда над нея.

— Не обичам Дек — възкликва тя. Внезапно очите й се отварят и тя се надига. — Но вие няма да му кажете, нали?

— Няма.

— Обещавате ли!

— Обещавам. Сега легни и затвори очи. Там си на сигурно място. — Дюран вижда как тя започва да диша по-учестено.

— Само ние с теб сме тук, и вятърът, и поточето, и… Нали?

Тя кимва.

Той се връща към темата.

— Защо не обичаш Дек?

Почти минута тя не отговаря, гърдите й се вдигат и спадат. Дюран търпеливо чака отговора, втренчен в устните й. Накрая тя измърморва:

— Заради това, което прави!

— И какво е то?

— Лъже, че отиваме на църква.

Нико се гърчи.

— Заедно с наши приятели. Но не отиваме в църквата — а по един тунел в мазето.

— И какво става там?

Нико застива. После поклаща глава.

— Не правехте ли филми понякога?

Тя кимва.

— Разкажи ми за тях — казва Дюран.

Нико се мръщи, после се обръща на една страна, така че да се отдалечи от Дюран; лицето й е заровено в дивана.

— Не мога — казва тя.

— Не можеш ли?

Тя отрицателно поклаща глава.

— И защо не? — пита Дюран.

— Защото просто не мога.

— Не можеш да си спомниш нищо от филмите ли?

Тя отново клати глава.

— Но… аз си спомням един — казвай той. — За времето, когато… когато си се омъжила.

Нико упорито клати глава и Дюран вижда как твърдоглавието й постепенно се превръща в смесица от страх и печал.

— Да се върнем към това — предлага Дюран. — Към сватбата. Разкажи ми за нея.

Тя го прави. Под ръководството на Дюран си възстановява спомена за смъртта на по-голямата си сестра в един порнографски филм, в който се бяха снимали и двете — по-малката сестра играела поддържаща роля. Това беше територия, която Нико и Дюран посещаваха често. За Нико това беше основен проблем и беше жизненоважно да се изправи срещу него.

— Цялата съм облечена в бяло — казва тя почти шепнешком. — Като булка с дълъг шлейф и с букет цветя.

— Какви цветя?

— Червени рози и бели клонки — отвръща тя без колебание. — И папратови клончета. Розана е младоженецът — което е глупаво, защото е момиче.

— Как е облечена? — пита Дюран.

— В черен смокинг с червена папийонка. Много е красива! Ейдриън носи пръстените.

— А как е облечена Ейдриън?

— Не е облечена. Носи само венец от цветя.

— И вървите по прохода между пейките като в църква, така ли?

— Вървим…

— Има ли свещи?

— Да. Свещи и молитви. И после свещеникът застава пред нас и пита: „Ще вземеш ли този мъж…“.

Гласът й спада и тя като че ли не може повече да се съсредоточи.

— Свещеникът: „Ще вземеш ли този мъж…“ — и после какво? — Дюран се опитва да я върне към спомена. — Доколкото си спомням, питат теб…

— Да — каза Нико.

— И? Какво направи?

— Коленичих.

— И?

— Отворих си устата.

Неудобството на Нико ставаше все по-осезаемо и Дюран се тревожеше, че може да прерасне в истерия, както вече се бе случвало. Затова смени тактиката.

— Разкажи ми за Розана — каза той. — Коя е тя?

— Младоженецът.

Дюран отмахна отговора, като че ли бе досадна мушица.

— Във филма е била младоженец. Но… коя беше тя всъщност?

— Имате предвид извън филма ли?

— Да.

— Тя ми беше сестра. По-голямата ми сестра, Ейдриън е малката ми сестра.

— Разбирам…

— Защото когато бях десетгодишна, Ейдриън беше само на пет. Бях много по-голяма!

— Значи си имала две сестри.

— Не — поклати глава Нико. — Само Ейдриън. Нямах повече Розана.

— Защо?

— Тя умря.

— О… съжалявам — каза Дюран и замълча за момент. После попита: — И как?

— Какво как?

— Как умря?

— Във филма — прошепна Нико.