Джон Кейс - Синдромът

Здесь есть возможность читать онлайн «Джон Кейс - Синдромът» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Детектив, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Синдромът: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Синдромът»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Нико е младо, красиво и малко странно момиче. Тя получава кодирано съобщение по Интернет, след което убива със снайпер възрастен мъж, който и без друго ще умре от рак след няколко месеца.
Бизнесмен от холандски произход твърди, че е бил отвлечен от извънземни и в сърцето му живее червей, който му диктува какво да прави.
Нико и холандецът се лекуват при психоаналитик (Джеф Дюран), който няма други пациенти и никога не излиза от дома си…
Разтърсващ, огнедишащ, тежкокалибрен трилър.
Заговорът се движи със скоростта на Формула-1, като лъкатуши из страни и градове в безкрайно и отчаяно търсене на истината, която никога не може да бъде открита…

Синдромът — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Синдромът», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Периодите на маниакална депресия и натрапчиво поведение текущо се потискат с лекарства (литиеви соли), макар че пациентката продължава да поддържа маниакалните си фази, като избягва медикаментите…“

Когато привърши с документирането на прегледа, Дюран измъкна касетата от магнитофона, обви я в гофрирана хартия и я стегна с ластични лентички. После пусна пакета в плик за експресни доставки и го адресира до фирмата „Мючуъл Дженеръл Ашурънс“ 2 2 Взаимно общо осигуряване. — Б.пр. в Ню Йорк.

Най-близката пощенска кутия беше на една пряка — една дълга пряка — на ъгъла на „Портър“ и „Кънектикът“. Трябваше да слезе с асансьора и…

Не обичаше да излиза.

Това беше. Не обичаше да излиза. Но се налагаше.

Трябваше.

Излезе на стълбите и натисна копчето на асансьора. Внушаваше си, че трябва да мисли за съвсем други работи.

Например за ЖСР.

Историята на Нико беше шокираща, разбира се — но въобще не беше оригинална. В литературата имаше стотици съобщения за „организирани“ посегателства срещу деца. И почти всички си приличаха — мрачни разкази, които свеждаха достоверността почти до нула.

Асансьорът пристигна. Вратите се отвориха, Дюран влезе и натисна копчето на първия етаж.

В зависимост от терапевта, с когото говорите, или от вестника, който четете, ЖСР е или масова халюцинация, или нещо не особено вероятно, а понякога и нещо по-лошо — епидемично движена от демони тайнствена сила, чиито перверзии обикновено започват с ритуално убийство на дете.

Вратите на асансьора се отвориха и Дюран излезе във фоайето. Като се стараеше да не гледа нито вдясно, нито вляво, а да се съсредоточи върху вътрешния си монолог, той излезе през въртящата се врата и забързано закрачи към пощенската кутия. Беше студен и ветровит ден и човек имаше чувството, че целият свят е проветрен с климатици. От поривистия вятър клоните на дърветата се люлееха, дори витрините на магазините подрънкваха.

Той си мислеше за феминистките — които бяха затънали в противоречия относно Жертвите на сатанински ритуал. Много от тях вярваха, че отричането на съществуването на ЖСР е първата крачка към пренебрежението на по-обикновените форми на сексуално насилие. Това правеше от всеки скептик „тип, склонен да позволява“ и дори по-лошо — да става съучастник в сексуалното заробване на невинни жени и деца.

И освен това…

Но ако наистина имаше сатанинска тайна секта, чиито церемонии включваха човешки жертви, канибализъм и педофилия — къде бяха доказателствата? Къде бяха телата, кървавите петна, костите?

Дюран винаги бе мислил, че това е добър въпрос, но ако го зададеше гласно, щеше да пострада от последствията. За много хора това беше сексуалният еквивалент на отричането на Холокоста. А в действителност ЖСР се приемаше като съвременен холокост — или поне така се твърдеше.

Той за момент вдигна поглед към небето и се уплаши, че ще припадне. Думите — кървави петна, кости — изглеждаха несвързани.

„Нико — припомни си той. — Ти мислиш за Нико.“ Нямаше значение какво му беше казала. Дюран се замисли над собствените си усещания. Не беше шокиран. Проявяваше само своето добронамерено безразличие, професионалното си съчувствие и загриженост. Нещо й се бе случило, казваше си той, и тази история, тази приказка — ако наистина беше само приказка — беше начинът, по който тя се справяше със собствената си нарушена функционалност, със собственото си откъсване от реалния свят. Тя я беше измъкнала от заобикалящата я култура, направо от въздуха, и я беше приела като обяснение за проблемите си. И това по някакъв начин й помагаше да се справя с проблемите си, и работата му като терапевт беше да…

Стигна до пощенската кутия, пусна плика, обърна се и закрачи към вкъщи. Всъщност се стараеше да крачи — само да крачи — но след няколко стъпки, почти незабелязано, темпото му се усили и докато стигна района на „Кулите“, на практика вече тичаше. Пазачът — днес беше момчето с очилата „Бъди Холи“ — го проследи учудено как се втурва с трясък във фоайето, но после го позна и загуби интерес. Дюран се опита да се усмихне. Небрежен поздрав. Асансьорът го отведе в неговото убежище.

3.

За особняк, който не излизаше много, Джеф Дюран бе в твърде добра форма.

Отчасти това се дължеше на решимостта му да поддържа физиката си, а отчасти и на факта, че на последния етаж на сградата имаше фитнес клуб. Членството в „клуба“ вървеше заедно с жилището в „Кулите“. Уредите не бяха последният вик на техниката, но все пак имаше всички основни неща, като бягащи пътечки, „Наутилус“, „Стеърмастърс“, щанги. Освен това оттам се разкриваше фантастична гледка към Джорджтаун и Националната катедрала.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Синдромът»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Синдромът» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Синдромът»

Обсуждение, отзывы о книге «Синдромът» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x