Първият плик беше от банката. Копия от банковите отчети на Ники и чекове, които се оказаха по-малко интересни, отколкото се бе надявала. Ники бе живяла с около 4500 долара месечно. Междувременно на всеки няколко месеца идваше нова вноска, също с банков превод: три хилядарки този септември например и осем хиляди през февруари. Отчетите не сочеха източника на парите, което накара Ейдриън да си отбележи върху хотелския лист за писма: „Трансфер — долари откъде?“.
Това все пак беше малка загадка, тъй като Ейдриън беше почти сигурна откъде идваха парите: от уговорката на сестра й със семейство Ридъл. Бонила беше споменал за банка на остров в Ламанша и искаше да й изпрати по факса подробности за банковите преводи до сметката на Ники в Щатите. Европейската сметка можеше да е само въпрос на удобство или нещо свързано с уговорката между Ники и семейство Ридъл. Във всеки случай това беше ключ към миналото на Ники. За нещастие Бонила така и не бе имал възможност да изпълни обещанието си. Ейдриън си отбеляза: „Да се проверят преводите“.
Чековете бяха сравнително ясни. Наем и разходи по апартамента за около две хилядарки. Хонорарите за Дюран също бяха тлъст разход. После идваха четирийсет и седем долара месечно за кабелна телевизия, няколко чека за ветеринарния доктор. Плащания по „Виза“ и чекове за „Харлоу“ (фризьорския салон на Ники).
Следващият плик беше от банка „Чеви Чеиз“, която беше издала картата „Виза“ на Ники. Ейдриън прегледа преводите с любопитство. Козметика: 19.37 долара. Интернет „Америка Онлайн“: 19.95 долара. Осигуровка: 61.53… Билет за железопътната компания „Амтрак“: 189.60 долара.
Фактурата от „Амтрак“ не сочеше за къде е пътувала, но следващите разходи разкриваха това: „Херц“ (Орландо): 653.69. „Ла Ризорт“ в Лонгбоут Кий 1,084.06, ресторант „Моу Стоун Краб“: 18.94. Тя провери датите:
Ресторант „Конч Хаус Ийт Плейс“ — 10.08. — 21.03 долара
Слънчеви очила „Сарасота“ — 10.09. — 226.05 долара
Всички преводи от Флорида, или които изглеждаха оттам, бяха в един и същ период — между 7 и 12 октомври. Около седмица преди Ники да умре.
Което звучеше логично. Затова Ники беше водила Джак в кучкарник. Спомни си, че Дюран й бе казал, че сестра й е пропуснала един сеанс седмица преди самоубийството си и че последния път, когато я видял, била с тен. И не само с тен — тя му беше казала, че е била на плаж. Не бе споменала името му или той не го бе запомнил.
Ето къде беше ходила: в Лонгбоут Кий. Къде ли беше това?
Лаптопът на Ники беше изгорял в къщата на Бетани Бийч. Ако имаше компютър, би могла да погледне — и не само Лонгбоут Кий, но и „Ла Ризорт“. В „Мейфлауър“ обаче не даваха под наем лаптопи — от рецепцията се извиниха и й казаха, че може да отиде до интернет залата „Кинко“. Била само на две преки.
Едно момче с вид на бодърстващ по нощите студент взе кредитната й карта и я включи в AOL. Тя пусна „Лонгбоут Кий“ в търсачката „Ликос“ и след секунди гледаше самолетни снимки на изолиран от външния свят двайсеткилометров курорт на брега на Флорида. Разгледа картата и откри, че островът е на час път южно от Тампа и е свързан със Сарасота с виадукт.
Което повдигаше въпроса: какво бе правила Ники там? Дали беше имала приятел? Може би. Но ако беше имала, щеше да го спомене. Тогава какво? Какво беше толкова важно, че да принуди Ники да заведе Джак в „кучешки пансион“ — Ейдриън знаеше, че сестра й смяташе, че това е по-скоро „кучешки затвор“ — и после да вземе влака чак до Флорида? И защо влак? Тя не се плашеше да лети със самолет.
Трябваше да помисли добре.
Опра. Тя бе отишла до Флорида заради Опра. („Дяволът ме накара!“) Но защо не бе взела самолет? И не беше ли все пак Опра в Чикаго?
Тогава какво?
Истината беше, че през последната година само едно нещо интересуваше Ники и тава беше сатанинското изнасилване. Тя говореше само за това. Тогава… Може би там се бе състояла някаква конференция по този въпрос? Конференция на „оцелелите“.
Тя реши да опита с „Нексис“, написа Лонгбоут Кий и сатанински и ограничи търсенето само за миналата година. Компютърът даде отрицателен отговор. Нищо. Тя промени думите в прозореца на търсачката, като допълни към сатанински думите възстановени и спомен .
Този път се появиха шест документа. Но пет от тях се оказаха различни варианти на репортаж за една конференция по морска екология. Конференцията бе проведена в „Холидей Ин“ на Лонгбоут Кий през уикенда, на девети октомври. И по време на тази конференция много от времето беше изразходвано за обсъждане на въпроса за намалялата популация на морската крава поради петролни разливи и как споменът за това събитие бил възстановен в съзнанието на морските биолози. Последната статия засягаше крадените коли в Лонгбоут Кий, които полицейският участък беше възстановил на собствениците с помощта на помнещи чипове.
Читать дальше