Джон Кейс - Синдромът

— Дръжте ме в течение. Много съм любопитен какво ще кажат хората от Лабораторията за приложни материали.

— Непременно ще ти се обадя — отвърна Шоу.

Дюран се опита да се надигне и да седне, но всичко се размаза пред очите му и той клюмна наляво. Затвори очи и стисна ръба на леглото.

— Спокойно — каза Шоу. — Спокойно. Сутринта ти оперирахме мозъка.

Дюран потърси ръката на Ейдриън, намери я и я хвана.

— Какво… беше? — попита той.

— Което беше в главата ти ли?

— Да.

— Ще разберем — каза доктор Шоу.

— Как така?

— Трябва да се анализира — каза Ейдриън. — Изпратиха го на изследване.

— Изследване ли? — попита Дюран.

— Нека ти кажа какво предполагам, че е — обади се Шоу.

— Добре.

— Предполагам, че е хирургически предмет — нещо подобно. Особено след като вече си претърпял подобна операция — или приблизително същата. И ако не е това, мислех си, че може да е част от куршум или парченце след автомобилна злополука. Нещо, което е било пропуснато при първоначалното извличане.

— И? — попита Дюран.

— Но това е нещо друго — каза Ейдриън.

Дюран я погледна, после погледна лекаря.

— Какво? — попита той.

— Не знаем.

Дюран отвори уста, но Шоу каза:

— Това, което знаем със сигурност, е, че не е резултат от злополука.

Дюран се намръщи; очите му проследиха Шоу, който бе отишъл до прозореца.

— Какво искате да кажете?

— Било е присадка.

— Какво?! За какво? — Дюран пак се опита да се надигне, но не успя.

— Точно това е въпросът. Когато Ник го извади, помислих, че е парче стъкло, защото прилича на стъкло. После го погледнахме под микроскопа…

— И?

— Това е нещо друго — каза Шоу. — Вътре има някакви жички. Това е някакъв микроелемент.

Дюран изстена.

— Изпратихме го в Лабораторията за приложни материали — каза Шоу. — Те имат отдел за биомедицински уреди…

— Искате да ми кажете, че сте извадили нещо от главата ми и нямате представа какво е, така ли?

— Не — усмихна се Шоу, — не казвам това. Знам какво е: това е интерцеребрална присадка. Въпросът е: за какво служи? Но поне засега целта й е неясна.

— Когато казвате „неясна“ — намеси се Ейдриън, — за какво говорим? Какви са възможните варианти?

— Ако трябва да съм честен — отвърна Шоу, — извън някои много начални разработки за лечение на Паркинсоновата болест, експериментирани върху животни, единствената присадка, за която знам, е била използвана за контрол на сериозни гърчове — на тежки гърчове.

— И мислите, че съм страдал от това ли? — попита Дюран.

— Напротив. Не виждам никакво доказателство за подобно заболяване.

Замълчаха за момент. После Дюран запита отново:

— Кога ще можем да разберем нещо?

— След три-четири дни — отвърна Шоу.

— Дотогава ще бъда ли на крака?

— Дотогава ще сте изписан — усмихна се Шоу.

— Шегувате се — каза Ейдриън.

— Говоря съвсем сериозно.

— Добре, това е хубава новина — каза Дюран.

— Не ми благодарете — благодарете на болничната помощ — усмихна се Шоу. — И междувременно, много ми е интересно да разбера дали този предмет има… нещо общо с вашата амнезия. Предвид мястото му никак не е чудно. — Очите му блеснаха. — Надявам се, че скоро ще почнете да си спомняте много неща. Ще проведем няколко сеанса. Ако се чувствате наред, бихме могли да почнем още утре.

След операцията Дюран усети, че живее с някакво чувство на лекота, което беше толкова реално, колкото и трудно за описание. Някак си се чувстваше по-лек, като че ли преди се бе намирал в център на гравитационно поле, което едва сега бе почнало да отслабва.

Първия ден спа дванайсет часа, опита се да гледа телевизия, но не я хареса — после спа още. Ейдриън му се обади от „Мейфлауър“, за да пита как се чувства и да му каже, че е открила евтин паркинг само на петнайсет преки от хотела.

На сутринта на втория ден един от болничните служители го подложи на серия тестове и проби, предназначени да измерят различни страни от нервно-мозъчната му функция — чувството му за осезание, вкус, обоняние и зрение. Пробваха способността му за запаметяване, двигателните му умения и последователността на спомените. Когато свършиха, служителят му каза да стане.

— Няма да тичате — пошегува се той. — Вървете бавно. Ако ви се завие свят — седнете. Иначе… вървете — това е добре за вас.

Следобед Шоу дойде в болницата, за да „поработят по спомените“, и се поинтересува как се чувства пациентът му.

Дюран му каза, че се чувства така, като че ли от раменете му са смъкнали тежест, и че е разочарован от факта, че паметта му не се връща.