Джон Кейс - Синдромът

Здесь есть возможность читать онлайн «Джон Кейс - Синдромът» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Детектив, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Синдромът: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Синдромът»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Нико е младо, красиво и малко странно момиче. Тя получава кодирано съобщение по Интернет, след което убива със снайпер възрастен мъж, който и без друго ще умре от рак след няколко месеца.
Бизнесмен от холандски произход твърди, че е бил отвлечен от извънземни и в сърцето му живее червей, който му диктува какво да прави.
Нико и холандецът се лекуват при психоаналитик (Джеф Дюран), който няма други пациенти и никога не излиза от дома си…
Разтърсващ, огнедишащ, тежкокалибрен трилър.
Заговорът се движи със скоростта на Формула-1, като лъкатуши из страни и градове в безкрайно и отчаяно търсене на истината, която никога не може да бъде открита…

Синдромът — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Синдромът», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Операцията беше насрочена за осем сутринта, така че Дюран прекара нощта в болницата, а Ейдриън мръзна в хотел „Мейфлауър“.

Дюран беше приет от една сестра, която му даде болнична пижама и халат. Прикрепиха към китката му пластмасов колан и го заведоха в една стая с две легла в дъното на коридора. Няколко сестри му мереха кръвното, температурата и пулса на всеки час; съседът му по легло (обвит целия в тръби) лежеше в безсъзнание и зяпаше тавана.

Вечерта при него се отби Шоу с неврохирурга Ник Алелин, пъргав човек с червен нос, големи зъби и висок глас.

Шоу ги запозна и Дюран забеляза, че ръцете на Алелин са поразително бели — като че ли, когато не се употребяваха, ги пазеха в кутия. Имаше дълги пръсти като на пианист, безупречно чисти и със съвършен маникюр.

За втори път му обясниха процедурата.

— Доктор Шоу ще ви направи малък разрез на горния венец, точно под носа. Оттам ще проникне през носния проход до сфеноидната кухина. От този момент нататък става наблюдател. Аз ще стоя в един специален стол — обясняваше Алелин, — близо до масата, и ще направлявам с крак хирургически микроскоп, за да виждам по-добре на един монитор какво върша с ръцете си.

— Колко време ще отнеме това? — запита Дюран.

— Трийсет-четирийсет минути. Вие ще седите с глава, облегната назад, през по-голямата част от операцията — и ще бъдете в полусъзнание.

— Нищо няма да усетите — усмихна се Шоу, като видя, че Дюран пребледня. — Ще почувствате само известно неудобство на следващия ден, но това е всичко.

— Искам да ви попитам нещо — намеси се Алелин. — Става дума за предишната ви операция. Какво може да ни кажете за нея?

— Какво имате предвид? — попита Дюран.

— Не ви е за първи път. — Хирургът се намръщи. — Под устната ви има белег.

Той се наведе, хвана горната устна на Дюран с два пръста и я обърна нагоре, за да види и Шоу. Психиатърът кимна и той я пусна.

Дюран облиза устни и каза неуверено:

— Ако съм бил подлаган на мозъчна операция, щях да я запомня.

— Разбира се — каза Шоу. — Но не забравяйте, че страдате от амнезия…

— Да, прав сте.

Шоу му даде да подпише още един формуляр, после двамата с Алелин си тръгнаха. По-късно му звънна Ейдриън, за да разбере какво е положението.

Не говориха дълго. От валиума, който му бяха дали, му се спеше. И въпреки това, когато затвори, му се стори, че е доловил нещо в гласа й, нещо, звучащо като загриженост — загриженост за него.

Ха!

Сутринта, точно в осем, го закараха на количка в операционната зала, където бе интубиран и му направиха няколко инжекции, които го докараха до безволевото състояние на парализа. След десетина минути операцията започна и протече точно така, както я бе описал Алелин.

Дюран чуваше подрънкване и звънтене на метал. От време на време думите на лекарите се превръщаха в безсмислени срички. В един момент Шоу като че ли каза:

— Навлизам в кухината…

— Като че ли е нещо изкуствено… — обади се Алелин.

Веднъж или два пъти Дюран отвори очи и тогава светлините в операционната зала блясваха с все сила. Беше почти красиво — всичко пулсираше в непонятната симфония на машинния звук.

А после Алелин ясно произнесе:

— Улових го!

Някой въздъхна с облекчение.

После се чу гласът на Шоу.

— Какво е това, по дяволите?

Лицето на доктор Алелин бавно се фокусира пред погледа му, разтвори се в лъчите светлина и после отново доби очертанията си. Дюран усещаше как устата му се мърда в изтощителен напън, но дълго време не излизаше никакъв звук.

— … ффф.

Като буква от азбуката. Дюран се изкуши да продължи с упражнението: х, ц, ч. Но устата му беше съвсем суха. После разбра, че докторът казва „Джеф“.

— К… во? — Устата му сякаш беше пълна с паста за зъби.

— Почна да изговаря думи — каза Алелин с облекчение. Отново се наведе над Дюран. — Кажи ми, Джеф. Как е фамилното ти име?

Дюран помисли. Спомни си, че е в болница, че щяха да го оперират. Операцията сигурно бе свършила. И той беше наред. Нито умрял, нито ослепял — нито станал идиот.

— Джеф? — Гласът беше търпелив и леко писклив. — Кажи ми. Помниш ли си името?

Дюран кимна.

— Как ти е фамилното име, Джеф?

— Д… ран.

Внезапно над него се наведе Ейдриън.

— Здрасти…

Усети как ръката й го докосва и отговори с леко стискане.

— Дължа ти едно питие, Ник — каза доктор Шоу. — Направи го дяволски добре!

Дюран лежеше неподвижно, Ейдриън го държеше за ръката и слушаше разговора между лекарите. Накрая Алелин рече:

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Синдромът»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Синдромът» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Синдромът»

Обсуждение, отзывы о книге «Синдромът» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x