Джон Кейс - Синдромът

Остана да лежи и да гледа как минутите минават по осветения циферблат на часовника до леглото й. Накрая, след шест минути, се чу слаб шум от стъпки по чакъла на пътеката. Тя бързо стана, отиде до прозореца и надникна.

Не видя нищо, но чу стъпки по алеята. И затварянето на врата на кола. И паленето на двигател. В призрачната лунна светлина забеляза просветване на метал и задницата на кола, която изчезна зад ъгъла като привидение.

— Чухте ли нещо?

Тя рязко се обърна и видя Дюран. Беше бос и изглеждаше сънен, макар че бе облечен.

— Тук имаше някой — каза тя.

— В къщата ли?

— В мазето — каза Ейдриън. — И после и в къщата. Мисля, че беше дошъл за компютъра.

— И?

— Какво?

— Взел ли го е? За какво му е притрябвал?

— Не знам. Ще погледна.

После се усмихна смутено.

„О, за бога — помисли си тя, — та аз съм по бельо.“ Отиде да си облече джинсите и пуловера, а Дюран се провикна:

— Тук си е — на масата!

Тя влезе във всекидневната и видя, че всичко е в същото положение, както го бе оставила, преди да си легне. Нищо не беше местено или пипано, доколкото можеше да прецени. Отиде до прозореца и видя, че и колата си е на мястото.

— Може би ми се е присънило — каза тя.

— Едва ли — отвърна той. — Аз също чух нещо.

— Помислих си, че е в мазето, но… не съм сигурна.

Прегледаха всички стаи, но като че ли нищо не беше докосвано.

После излязоха и отидоха до металната врата, през която се влизаше в мазето.

— Може да погледнем и тук — каза той и я отвори.

— Същият шум! — прошепна тя, когато вратата се отвори с леко изскърцване. — Това ме събуди.

— Хм — само каза той.

Тя го последва по стълбите в тъмното. Той закрачи напред, размахал ръце, за да открие шнурчето за осветление, което висеше от тавана. Напипа го, дръпна и се огледа.

До стената бяха подпрени сгъваеми алуминиеви столове с платнени седалки. На другата стена висяха въжета, градински сечива и няколко стари спасителни жилетки и играчки за плажа.

— Не виждам нищо — каза Дюран.

— И аз.

Минаха покрай котлето на отоплението. Таванът беше толкова нисък, че Дюран трябваше да се наведе, в косата му се заплетоха паяжини. Изведнъж той я хвана за ръката.

— Какво? — попита тя.

— Не ви ли мирише на газ?

— Носът ми е запушен — каза тя. — Нагълтах се с прах в къщата на Ники.

— Газ е — изръмжа Дюран. — Да, газ.

— Да се обадим на агентката по недвижима собственост — каза Ейдриън. — Трябва да я поправят.

И бързо дръпна шнура на лампата и тръгна по стъпалата.

— Хей! — викна Дюран. — Почакайте! Нищо не виждам.

— Мислех, че сте зад мен. — Обърна се и протегна ръка във въздуха, за да хване шнурчето. Напипа го и дръпна.

Той стоеше неподвижен, като че ли душеше.

— Почакайте секунда. — Гласът му беше нисък и напрегнат. — Загасете!

— Какво?

— Загасете!

Тя пак дръпна шнурчето.

— Странно — каза Дюран. Гласът му й се стори по-висок в мрака. — Като че ли мярнах някакъв проблясък ей там. Светнете пак.

Тя щракна лампата и отиде до него. Беше приклекнал и гледаше зад някакви сандъци.

Тя също клекна — и я видя: малка свещица, примигваща в полумрака.

Пред очите им пламъчето порасна и стана по-ярко, после се извиси в синкаво стълбче, с оранжево ядро в сърцевината. Дюран я сграбчи за ръката и я помъкна към вратата — стискаше я толкова силно, колкото когато бе извил китката й, за да й вземе пластмасовия шаблон.

— Пуснете ме! — викна тя.

Изскочиха навън и той я задърпа към океана.

После долетя звукът — търкалящ се рев, който избухна оглушително и въздухът зад тях се взриви в огромно кълбо яростен пламък, топлината беше изгаряща. Стигнаха до брега, обърнаха се и видяха огнения стълб над покрива на къщата.

— Но… как разбрахте? — попита тя.

— Видяхте ли пламъчето? Свещта започна да става по-ярка, нали?

Тя кимна.

— Пропанът е по-тежък от въздуха, така че се стеле по пода и… и се натрупва. Бяха сложили свещта на някаква щайга зад сандъците, така че когато газът стигне до нея, да се е натрупал в достатъчно количество. Извадихме късмет.

След миг Ейдриън се разтрепери — и от студа, и от шока. „Опитаха се да ни убият — помисли си тя. — Отворили са газта и са изключили предпазното устройство. Или нещо такова. — Във въздуха се вдигна стълб от искри. — После са запалили свещта, като за литургия. Това чух — звука от мазето. И после са проверявали — искали са да се уверят, че съм там.“

— Опитаха се да ни убият — каза тя. Гласът й беше тих, лицето — осветено от огъня.