Джон Кейс - Синдромът

— Благодаря, докторе.

— Ако все още ви създава трудности — макар и да не мисля, че ще стане — просто излезте. Така е по-сигурно. Обадете ми се отнякъде и аз ще мина да го взема.

След като затвори, Ейдриън реши да погледне пластмасовия лист, за който двамата с Дюран бяха водили борба.

Измъкна го и забеляза, че е разчертан на малки правоъгълничета — поне двеста-триста. Ако се съдеше по размера, беше направен специално, за да пасне на екрана на лаптопа на Ники.

Опита и разбра, че е точно така. Пасваше идеално. Имаше малки дупчици във всеки ъгъл, които отговаряха на обозначения по рамката на монитора. Тя постави листа според маркировките и видя, че се получава точна координатна мрежа.

Включи компютъра, влезе в AOL и отиде в уебстраницата:

Непознат адрес…

Както и преди. Прозрачната мрежа не разкриваше нищо, подобните на паяжини линии пресичаха съобщението за грешка. Тя въздъхна. Дюран може би бе отишъл в друг уебсайт, докато тя беше в банята. После си спомни трика, който Дюран й беше показал, и с малко опитване откри папката „Временно запазени Интернет файлове“. Искаше да разбере кой сайт е посетил Дюран — онзи интерактивния, със съобщението „Здравей, Джефри“. Би трябвало да е вторият сайт по списъка, но не: и първият; и вторият бяха еднакви:

„http://theprogram.org

http://theprogram.org“

Това беше безсмислено. Но Ники също беше посещавала такъв сайт — с грешното съобщение. Тя се вгледа в буквите и се запита какво означават. Може би Дюран беше изтрил адреса. Но не, не беше така. Тя го беше видяла да изключва AOL и да затваря компютъра. После се бяха сдърпали. Така че…

Трябваше й помощ. И знаеше към кого да се обърне.

Карл Добкин беше известен с това, че спи четири часа на нощ. Тя реши, че може да го потърси по телефона и да се надява, че ще й помогне. Не беше много вероятно да е на работа, но с Карл човек никога не можеше да е сигурен. Тя провери в офиса. Не беше там. Знаеше, че живее близо до Потомак с Каролайн Стентън, една от партньорките във фирмата. Бети беше ходила веднъж на барбекю там и описваше къщата им като „О-гроом-на!“. Ейдриън взе телефонния номер от служба „Справки“.

Надяваше се, че няма да вдигне Каролайн. Не искаше да увърта за това къде се намира. И наистина имаше късмет.

— Ало?

— Карл?! — Обзе я облекчение. — Здрасти, обажда се Ейдриън.

— Здрасти, Скаут. Къде се губиш? Всички в службата говорят за теб.

— Сигурно. — Последва дълга пауза, която тя не се постара да запълни.

— Е, какво има — попита накрая Добкин.

— Можеш да ми дадеш гениален съвет.

— Няма проблем. — Карл се засмя с ленивия си смях. — Цар съм на съветите.

Тя описа безуспешните си опити да проследи пътуванията на Ники из киберпространството.

— И намерих един сайт, който, изглежда, е посещавала почти всеки ден — понякога няколко пъти дневно, — но той не може да се отвори.

— Какво значи „не може да се отвори“?

— Получавам съобщение за грешка „Непознат адрес“.

— Някой от вас ползва ли Unix 8 8 Способ за представяне на адрес на обект (файл, документ и др.) в Интернет. — Б.пр. ? — попита той след кратко размишление. — Може би има проблем със съвместимостта.

— Използвам същия компютър, който е използвала и тя. Но не става нищо. Тя има програма на AOL — нищо специално.

— Кажи ми — можеш ли да влезеш „онлайн“ и да ми говориш в същото време?

— Не — отвърна тя, — имам само една телефонна линия.

— Задръж малко така. Ще ида до кабинета.

След малко отново вдигна телефона.

— Чуваш ли ме?

— Да.

— Добре, потегляме. — Тя го чу как трака по клавиатурата: Карл пишеше с невероятна бързина. — Сега ми дай логото… Окей, дай ми и адреса на сайта.

Тя му го издиктува по букви.

— Стой така. Сега се зарежда.

— Винаги се зарежда. И после не можеш да стигнеш доникъде.

— Ха! — възкликна Добкин — Права си. Виж ти!

Той замълча за момент.

— Карл?

— Най-странното е, че тази страница е заредена.

— Какво искаш да кажеш?

— Това не е съобщение за грешка — обясни Добкин. — Това всъщност е заглавната страница на сайта. Отиваш там и получаваш това.

Двамата останаха на телефона минута, без да говорят, обмисляйки проблема.

— Сестра ти беше ли забъркана в нещо? — попита накрая Добкин. — Хм, по-особено?

Ейдриън се сети за пушката. И излъга:

— Не знам. Защо?

— Ами защото в Мрежата има заключени и скрити сайтове, в които не можеш да проникнеш без ключ или парола.

— Искаш да кажеш като порносайтовете ли?