Лий Голдбърг - Господин Монк отива на Хавай

Монк тръгна нетърпеливо с него: на лицето му имаше усмивка. Едва ли можеше да бъде по-щастлив от това, че се беше натъкнал на труп още в първия ден от почивката си на Хаваите. Аз гледах по различен начин на случилото се. Виждах в него доказателство, че съм прокълната.

Кеалоха отвори портата и ни въведе в страничния двор; джапанките му шляпаха и се удряха в петите му. Подминахме две еднакви климатични инсталации и редица метални кофи за боклук, от които вонеше на развалена храна. Заобиколихме една палма, настъпихме няколко съборени от вятъра кокосови орехи, и влязохме в задния двор зад шезлонга.

За пръв път успях да огледам добре удобствата, които човек можеше да си осигури за по пет хиляди долара на нощ. Просторната всекидневна и пригодената за приготвяне на изтънчени ястия кухня на бунгалото бяха изцяло отворени към вътрешния двор, благодарение на междинни плъзгащи се стъклени врати, които изчезваха отстрани в стените. Навсякъде из къщата и във вътрешния двор бяха подредени луксозни мебели от ратан, превръщайки всичко в безкрайно открито пространство.

Монк погледна назад в посоката, от която бяхме влезли, наведе се на една страна, после на другата, след това се приближи до шезлонга. Хвърли поглед към книгата с твърди корици върху масичката и към сламената шапка, после се приближи до тялото.

Приклекна до жената, подуши я и разгледа слуховите апаратчета с телесен цвят във всяко от ушите й.

Монк протегна ръце, подобно на филмов режисьор, определящ сцената, която иска да хване в кадър, съсредоточавайки се върху кокосовия орех, преди вниманието му да бъде отвлечено от три декоративни вулканични камъка в градинката, които той внимателно преподреди по големина, като започна от най-големия.

Кеалоха наблюдаваше развеселено Монк. Същото правеха и двамата съдебни лекари и униформеният полицай.

— Ама той насериозно ли го прави? — попита ме Кеалоха.

Кимнах:

— Това е неговият начин на действие.

Доволен от начина, по който беше подредил камъните, Монк се обърна към Кеалоха:

— Умряла е преди два часа, ако се съди по кожата и степента на вкочаняване, макар че е трудно да се определи, тъй като е била потопена в гореща вода и изложена на жаркото слънце. Как се казва?

— Хелън Грубър — каза Кеалоха.

— Преди колко време са отседнали тук тя и съпругът й?

Без малко не попитах Монк откъде знае, че е омъжена, но после забелязах венчалния пръстен с диамант на пръста й. Не знам как не го бях забелязала преди. Диамантът беше голям колкото детско топче за игра.

Кеалоха сви рамене:

— Някъде преди седмица.

— Седмица? — Монк завъртя глава, затвори едното си око и простря ръка над ваната, с дланта нагоре. — Къде е съпругът й?

Кеалоха сви рамене:

— Търсим.

Монк се намръщи, изправи се и се приближи към нас.

— Била е ударена по главата с кокосов орех и удавена — каза Монк.

— И аз тъй викам — каза Кеалоха.

— Но не е било нещастен случай — каза Монк. — Цялата постановка е била нагласена заради вас. Тя дори не е била във ваната, когато са я убили.

Монк посочи с глава към палмата в страничния двор.

— Кокосовият орех е паднал от онова дърво, а не от това до ваната. Вижда се вдлъбнатината в пръстта, където е лежал кокосовият орех, преди убиецът да го вдигне. Освен това върху кокосовия орех има мокро петно там, където се е опирал във влажната земя.

Кеалоха приклекна до мен и огледа мястото, където според Монк се беше намирал кокосовият орех, след това махна на полицейския фотограф да се приближи.

— Аикане, направи няколко снимки на ей т’ва. Е, и какво?

— Убиецът е влязъл през същия вход, откъдето влязохме и ние, взел е кокосовия орех и се е промъкнал зад гърба й в къщата — каза Монк.

— В къщата? — попита Кеалоха и се изправи. — Туй как го измъдрихте?

— Не си е сложила никакъв лосион против слънце. Книгата върху шезлонга е издание с едър шрифт, следователно тя очевидно се нуждае от очила за четене. Така че, къде са те? Убиецът е нагласил целия този реквизит, и го е направил припряно. Кой я е намерил?

— Камериерките — каза Кеалоха.

— Кога?

— Преди около час.

Монк погледна нагоре към слънцето и присви очи, погледна отново към ваната, след това влезе в къщата. Последвахме го. Бунгалото беше с преход между стаите: от кухнята се влизаше в дневната, а от дневната се излизаше във вътрешния двор. Само спалните имаха врати. Високите тавани бяха с оголени греди. Окачените върху тях вентилатори се въртяха силно в безплодно усилие да завъртят прохладния, идващ от климатични инсталации въздух и да го разпределят в пространството, преди да излезе навън.