Лий Голдбърг - Господин Монк отива на Хавай

Но не го направих. Като повечето хора, аз съм по-безгрижна във фантазиите си, отколкото в истинския си живот. Зачудих се за миг дали и с Монк не беше същото. Дали понякога импулсивно му се приискваше да си навие ръкавите? Да си събуе мокасините и да тръгне бос по горещия пясък?

Монк погледна отново към мен и после поклати глава:

— Невероятно, нали? Как могат хората да правят това?

Кимнах в знак на съгласие. Не се бяхме виждали, откакто напуснах провалената сватба, за да утешавам Кандис, затова не бяхме имали възможност да поговорим по въпроса.

— Не разбирам как човек може да твърди, че обича някого, а после да го измами така сериозно.

— О, това ми е ясно. — Монк тръгна бавно по крайбрежната пътека към частните бунгала. — Това, което ми се струва нелогично и безсмислено, е плуването в океана.

— Навън е горещо, на плажа сме, а водата е топла и примамлива — казах. — Това правят хората на Хаваите.

— Не знаят ли, че хиляди създания живеят, хранят се и се изпразват във водата?

— Изпразват се?

— Рибите нямат вътрешна канализация — каза Монк. — Те плуват наоколо в собствените си изпражнения. А когато пускаме водата в тоалетните си и пускаме нещо в канала, къде мислиш, че отива то? Тук навън.

Когато изложи нещата по този начин, дори аз размислих по въпроса за плуването. Към нас се зададоха две жени по доста изрязани бански костюми. Монк сведе поглед към краката си, докато те отминаха.

— Как е приятелката ти? — попита Монк, без да вдига поглед от краката си.

— Замина — казах. — Опакова си чантите и отиде право на летището.

— Защо го е направила?

— Тя е наранена, ядосана и унизена, господин Монк. Чувства се като пълна глупачка. Можехте да й спестите смущението, ако преди церемонията ми бяхте казали, че Брайън е измамник.

Монк отново вдигна глава и стреснато видя, че към нас идват три жени в бански костюми. Вместо да сведе поглед, той се загледа над главите им.

— Осъзнах го едва когато вече седях там — каза Монк, с вдигнати към небето очи.

— Но той ви разказа всичко това вчера.

— Чух какво каза, но в промененото състояние на ума, в което се намирах, не осъзнах значението. Точно затова човек трябва да каже „не“ на наркотиците — каза Монк, като хвърли поглед към мен, след като жените отминаха. — Ядосана ли си ми?

Хем бях, хем не бях.

— Ще ми се да бяхте намерили начин да разобличите Брайън, без да унизите Кандис пред всичките й приятели. Но я спасихте от извършването на ужасна грешка, и съм ви благодарна за това. Може би някой ден тя също ще ви бъде благодарна.

Приближихме се до едно разклонение на пътеката. Към нас вървяха две двойки. Жените бяха по долнища на бански и мокри тениски, а мъжете — по бански. Преди да успеем да се разминем, Монк ме дръпна силно върху другата пътека, сякаш ме спасяваше да не ме прегази някой камион.

— Означава ли това, че се връщаме в Сан Франциско? — попита нетърпеливо той.

— Няма да ми върнат обратно парите, ако отменя резервациите и не използвам самолетните билети, затова Кандис каза, че мога и да остана и да се забавлявам. Вие спокойно можете да си вървите, ако искате.

Монк спря и вдигна глава, загледан в нещо. Не съм сигурна дали изобщо чу онова, което казах.

Проследих погледа му. Бяхме спрели пред уединените бунгала, които бяха засенчени от лениво надвиснали палми и защитени от любопитни погледи чрез стена от зеленина и цветя. Пътеката, на която стояхме, се врязваше между две от бунгалата и свършваше в малка задънена алея, на която видях черен ван с обозначение Медицински експерт и две полицейски коли.

О, по дяволите , помислих си.

— Чудя се какво става — каза Монк.

— Не е наша работа — казах.

— Някой е мъртъв.

— Непрекъснато умират хора. Това не означава, че е убийство.

— Но би могло да е . — Монк скочи, като се опитваше да надникне над живия плет от бугенвилии, хибискус и хеликония в задния двор на едно от бунгалата.

— Дори и така да е, какво от това? — попитах. — Ние сме в отпуск.

— Когато пристигнахме, ти каза на Кандис, че това е работен отпуск. — Монк пресече пред мен и отиде до отсрещния жив плет.

— Излъгах — казах.

— И въпреки това не проумяваш как може хората да мамят тези, които обичат? — Монк подскочи няколко пъти. — Това е мястото.

Той приклекна и разтвори живия плет, за да надникне в двора. Наведох се до него и погледнах над рамото му.

От другата страна на живия плет беше голямата кръгла вана, чиято струя се раздвояваше като на фонтан и водата се изливаше над ръба и се плискаше надолу по няколко големи вулканични камъка, стичайки се в плиткия басейн с дъно от черни камъчета.