Патриша Корнуел - Фронт

Резултатът е като при пословичния оловен балон. Все едно да се обадиш в Белия дом и да потърсиш президента. След дълги опити успява да се добере до някаква достатъчно любезна дама от следствения отдел и открива, че човекът, който му трябва, е старши детектив Джереми Килиън. Проблемът е, че е извън страната.

— Знаете ли къде мога да го намеря?

— Замина за Съединените щати. Само това знам. Ако се обадите утре през работно време, може би някой от административните помощници на комисаря ще може да ви даде по-пълна информация.

Дава му пряк телефонен номер.

Не може да е заради случая Джейни Бролън. Няма начин старши детектив от Скотланд Ярд да се вдигне чак дотук заради подобно нещо. Уин седи и мисли, гълта три таблетки адвил — има гадно главоболие и онова странно забавено чувство, което изпитва, когато е недоспал, работата не върви или не се нахранил достатъчно. Започва с документите на д-р Хънтър. Повечето информация в тях е същата, която са намерили със Стъмп в архива. Е, този път няма да я моли за помощ. Прочита бележките и другите книжа, изречение по изречение, страница след страница, докато не попада на име, от което замръзва.

Дж. Едгар Хувър.

С нечетливия почерк на д-р Хънтър са изписани и други имена — мафиотски имена, които са му смътно познати, бележки за разговор, който е водил на 10 април с някакъв журналист от Асошиейтед Прес. Уин влиза в интернет и започва да търси. Репортерът е носител на няколко награди заради материалите си за организираната престъпност.

Разпечатва статиите. Четенето им е бавна работа. Както може да се очаква, журналистът е умрял преди години, така че за разговор с него и дума не може да става.

В пет без малко телефонът му иззвънява.

Трейси от лабораторията.

— Нищо ценно от ДНК пробите. Няма съответствия в CODIS 6 6 Комбинираната система на ДНК индекси на ФБР, база данни от ДНК маркери — Б.пр. . Но се оказа прав — казва тя.

Помолил я е да вземе проби от спринцовката и ампулата и да ги изследва с електронен микроскоп и рентгенови лъчи, за да определи състава на частиците в утайката. Смята, че странните кафеникави люспи са неорганични. Мед например.

— Метал са — потвърждава тя.

— Какво търси метал там, по дяволите? Да не би да си е инжектирала мед?

— Не мед — казва Трейси. — Злато.

Заформя се картина на трагедия, чиито корени, подобно на почти всички други случаи, по които е работил Уин, са в случайността, лошото стечение на обстоятелствата, един на вид незначителен инцидент, който в крайна сметка отнема живота на човек по зашеметяващо брутален начин.

Макар че никога няма да го докаже, защото не са останали живи свидетели, явно по-малко от четиридесет и осем часа преди да бъде убита, Джейни Бролън е дала ход на фаталното събитие, като просто е излязла от апартамента, за да продължи караницата с приятеля си Лони Парис. Уин става от бюрото; осъзнава, че е прекарал тук близо пет часа. Минава покрай празните кабинки — всички останали са си тръгнали. В другия край на етажа са офисите на Окръжната прокуратура, както и кабинетът на Ламонт. Тя е там. Усеща мощната й егоистична енергия. Чука, влиза, без да изчака отговор, затваря вратата.

Тя седи зад безупречно чистото си стъклено бюро и прибира куфарчето си. Поглежда го и на лицето й се изписва тревога. В следващия миг отново е напълно непроницаема в своя сиво-син костюм и зеленикавочерна блуза — тънък миш-маш, така характерен за Армани.

Уин се настанява на един стол.

— Трябваш ми за няколко минути.

— Нямам ги. — Затваря куфарчето и шумно щраква със закопчалките.

— Мисля, че би искала да получиш информацията, преди да я предам на Джереми Килиън от Скотланд Ярд. И, между другото, би било учтиво от твоя страна да ме уведомяваш, когато привличаш други служби в разследването ми.

— Много добре знаеше, че Скотланд Ярд ще участва — казва тя.

— Да, сега знам. Защото го чух по новините, които пусна.

— Не съм ги пуснала аз. А губернаторът.

— Гледай ти. Как ли е научил? Може някой да му е снесъл.

— Не обсъждаме това — казва Ламонт по начина, по който само тя може. Никога коментар, а заповед.

— Явно имаш новини по разследването. Добри, надявам се?

— Не мисля, че нещо около този случай би могло да се нарече добра новина. За теб най-вероятно не е добра новина, а ако Джереми Килиън не беше на път за Щатите или вече не е пристигнал, бих те посъветвал да му кажеш, че може би не е нужно да губи времето на Скотланд Ярд заради…