Патриша Корнуел - Фронт

СЛОЖИ ПАРИТЕ ОТ КАСАТА В ТОРБАТА.

ВЕДНАГА! ВЪОРЪЖЕН СЪМ.

Образът от охранителната камера. Крадецът е горе-долу с ръста на Кал, но изглежда по-тежък. Няма проблем. Слагаш няколко чифта дрехи под торбестото яке. По-тъмна кожа. Тъмна коса. Могат да се постигнат по милион начини. Включително и с грим — това е най-старият трик от учебниците, при това се измива за нула време. Бърза справка с Националния център за криминална информация, НЦКИ, Кал Трад. Датата на раждането му и отсъствието на криминално досие обясняват защо няма регистрирани ДНК отпечатъци — не че е оставял такива, освен може би онзи меден отпечатък върху фотоапарата, на който реагира луминолът, сякаш отпечатъкът е от кръв.

Банкови обири и кражби на мед в целия район. Без Кеймбридж, където учи Кал. И Бостън, откъдето е.

Уин опитва да се свърже с Ламонт и още при първото позвъняване повикването се прехвърля на гласовата поща. Или говори, или е изключила телефона си. Набира номера на Стъмп. Същият резултат. Не оставя съобщение на нито една, излиза тичешком от съда, яхва мотора и дава газ към Кеймбридж. Лекият дъжд шиба лицето му и прави настилката хлъзгава.

Колата на Ламонт е паркирана на алеята на викторианската съборетина на Братъл Стрийт. Цари пълен мрак, не се вижда жива душа.

Уин докосва гюрука на мерцедеса й. Топъл е, чува се тихото пукане, типично за току-що изключените двигатели. Той заобикаля къщата, скрива се от евентуални погледи, чака, слуша. Нищо. Минават минути. Всички прозорци са тъмни, обстановката няма нищо общо с онази свещ, която бе взел от стаята с дюшека и виното. Тук става нещо друго, може да го види, като поглежда през прозореца, който е счупил онази нощ. Панелът на алармата е мъртъв, зелената светлина е угаснала. Обикаля, оглежда се за прерязани кабели, за какъвто и да било знак, че може да има проблеми с електричеството. Нищо. Връща се при задната врата.

Отключена е и той я отваря, чува стъпки по дървения паркет. Нетърпеливото щракане на електрически ключове. Някой върви от стая в стая. И щрака ключовете. Уин затваря вратата — шумно, за да може другият — а това е Ламонт, сигурен е — да разбере, че има посетител.

Стъпките се насочват към него, чува се гласът на Ламонт.

— Кал?

Уин тръгва напред.

— Кал? — отново повиква тя. — Няма никакво осветление. Какво е станало? Къде си?

Някакъв ключ прещраква два пъти в стаята след кухнята — може би в някогашната трапезария. Уин включва тактическото си фенерче и насочва лъча му настрани, за да не я заслепи.

— Не е Кал — казва той и насочва лъча към стената, за да освети и двамата.

Намират се на два метра един от друг насред грамадно празно помещение със стар паркет и богато украсени корнизи.

— Какво правиш тук! — възкликва тя.

Уин изключва фенерчето. Потъват в пълен мрак.

— Какво правиш! — Гласът й е уплашен.

— Шшшш — казва той, пристъпва към нея, намира ръката й. — Къде е той?

— Пусни ме!

Той я отвежда до стената, прошепва й да стои там. Да не мърда. Да не издава нито звук. Зачаква до вратата, на не повече от три метра от нея, но сякаш се е отдалечил на километри. Чака Кал. Дълги, напрегнати минути, после шум. Задната врата се отваря. Лъчът на фенера влиза в стаята преди човека, следва объркване, когато Уин сграбчва някого. Борба, тропот на стъпки от всички страни, Стъмп вика нещо, после — мрак и тишина…

— Добре ли си?

— Уин?

— Уин?

Отваря очи. Лампите светят, над него стои Парцалената Ан. Този път е облечена малко по-различно. С поло, дочени панталони, с пистолет на кръста. Малко встрани са Стъмп, Ламонт и някакъв едър тип с костюм и с гъста сива коса.

— Тази къща е моя, по дяволите. Имам пълното право да съм тук — казва Ламонт.

Главата на Уин ще се пръсне. Напипва огромна цицина, поглежда окървавените си пръсти.

— Линейката идва — казва Стъмп и кляка до него.

Той се надига и сяда. За момент му причернява.

— Ти ли ме удари? Или трябва да благодаря на някой друг?

— На мен — обажда се Парцалената Ан.

И се представя като специален агент Макклър от ФБР. Едрият тип с костюма е Джереми Килиън от Ню Скотланд Ярд. След като научава всички действащи лица, Уин предлага да пуснат обява в „На нашето място“ за Кал Трад. Тъй като вероятно е банков грабител и крадец на мед и е прилъгал окръжния прокурор да дойде тук, за да може да я шантажира, изнудва или заплашва. Моник и Уин са нагласили всичко. Всичко това е част от удара, който току-що е отишъл по дяволите. Ламонт го гледа как раздува историята. В очите й няма нито искрица благодарност, че й спасява задника.