Крейг Ръсел - Братът Грим

— А Бланкенезе е на брега на Елба — каза Фабел. — Нещо повече, имаме директно споменаване в бележката, пъхната в ръката на момичето, за „подземни хора“, както и за оставеното там момиче със самоличността на друго изчезнало момиче. Сменено дете.

Вернер възкликна:

— Боже мой, точно това ни трябва. Литературен психар-убиец. Мислите ли, че се кани да инсценира убийство по всяка от приказките на Братя Грим?

— Ще се моля по-скоро да не е така — каза Сузане. — Според съдържанието на това издание братята са събрали над двеста приказки.

17:10 ч., понеделник, 22 март

Институт по съдебна медицина

Епендорф, Хамбург

Мьолер беше висок, по-висок от Фабел, строен. Косата му беше светла, жълта като масло, прошарена със слонова кост, а чертите му бяха остри и ъгловати. Фабел винаги бе имал чувството, че Мьолер е от хората, чийто външен вид се променя според стила на дрехите, които носят в момента. Лицето му можеше да е на рибар от Северно море или на аристократ — в зависимост от облеклото му. Мьолер знаеше това и за да поддържа образ, съответстващ на властната му природа, обикновено прибягваше до стила на английски джентълмен. Когато Фабел влезе в кабинета на патолога, Мьолер обличаше зелено сако от рипсено кадифе върху марковата си риза. Фабел почти очакваше да носи онези зелени гумени ботуши, които британската кралска фамилия като че ли предпочита пред „Гучи“.

— Какво искаш, Фабел? — попита Мьолер без всякакъв чар. — Вече си отивам вкъщи. Работният ден свърши. Каквото и да е, може да почака до утре.

Фабел не отговори и остана на вратата. Мьолер въздъхна, но не седна отново.

— Добре. Какво има?

— Ти си извършил аутопсията на момичето, намерено на брега на Елба в Бланкенезе?

Мьолер кимна грубо, отвори папка на бюрото си и измъкна доклад.

— Смятах да ти го дам утре. Приятно четене.

Той припряно се усмихна и лепна доклада на гърдите на Фабел, докато се измъкваше към вратата. Фабел все още не помръдваше от прага, но опита с обезоръжаваща усмивка.

— Моля, докторе. Само най-главното.

Мьолер въздъхна.

— Както вече уведомих комисар Вернер, причината за смъртта е задушаване. Има следи от леко увреждане на кръвоносните съдове около носа и устата, както и следи от лигатура около шията. Изглежда е удушавана и укротявана едновременно. Няма никакви следи от сексуална травма или някакъв вид сексуална дейност през последните четиридесет и осем часа преди смъртта. Въпреки че е била сексуално активна.

— Сексуално малтретиране?

— Нищо не подсказва друго, освен нормална сексуална активност. Няма нищо подобно на вътрешни белези, сочещи ранно сексуално насилие. Единственият друг факт, открит при аутопсията, е лошото състояние на зъбите й. Обясних това на господин Вернер. Почти не е ходила на зъболекар, а когато е ходила, било е само в спешни случаи при силна болка. Има дълбок кариес, ерозия на венците и е изваден долен ляв кътник. Има също и две стари счупвания — едно на дясната китка и друго на лявата ръка. Оставени са да зараснат от само себе си. Това говори не само за занемаряване, но и за активно малтретиране. Фрактурата на китката е от силно извиване.

— Вернер ми каза, че почти не била яла през последните два дни от живота си.

Мьолер дръпна доклада от Фабел и запрелиства страниците.

— Положително не е яла през последните двадесет и четири часа, само малко ръжен хляб час-два преди смъртта.

За момент Фабел беше някъде другаде — в мрачно, страшно място с младо момиче, страхливо поглъщащо своята последна оскъдна храна. Той не знаеше подробности за живота на това момиче, но беше сигурен, че е бил толкова нещастен, колкото и кратък. Мьолер му върна доклада, вдигна вежди и кимна към вратата.

— О, извинете! — Фабел се отмести. — Благодаря. Много благодаря.

Не се върна в отдел Убийства. Вместо това си отиде вкъщи, паркира беемвето си в подземния гараж на определеното място. Още не можеше да изхвърли сините очи от съзнанието си. Почти живият поглед на момичето от брега на Бланкенезе го преследваше повече от ужаса на другите убийства. Смененото дете. Нежеланото и чуждо дете, заменило обичаното и истинското. Той отново си представи последните й часове — оскъдната храна, повече от сигурно подадена й от нейния убиец. После била удушена и убита. Това накара Фабел да си спомни за древните жертви, откривани толкова често в торфените блата на северна Германия и Дания — телата бяха останали запазени над три хилядолетия в тъмната, тлъста, влажна почва. Много от тях са били задушавани или нарочно удавени. Дори за хората, чието облекло говори за високо обществено положение, се знаеше, че са получавали накрая бедна, ритуална храна от зърнена каша. За какво е било пожертвано това момиче? Нямаше данни за сексуален мотив, за какво тогава е трябвало да му се отнеме животът? Възможно ли е да е умряло само защото толкова прилича на друго момиче, по всяка вероятност също мъртво?