Крейг Ръсел - Братът Грим

Следователно се залових с план да открадна дете от лагера на циганите, стига да намеря такова на подходяща възраст…“

Фабел остави книгата, отворена на същата страница, на масичката за кафе. Стори му се, че температурата в стаята е паднала с два-три градуса. Зловещ хлад, който като че ли извираше от отворената книга пред него. Във въображаем отчет беше описан план за похищение и убийство, основан на разказаната от Братя Грим народна приказка за смененото дете. Старателният подход, който измисленият Якоб Грим беше приел, беше отразен в планирането и подготовката на съществуващия убиец. Той отново си представи момичето на плажа. Прекалено млад живот, угасен, за да се осъществи нечия болна фантазия.

Звънът на телефона с трясък го върна в днешната реалност.

— Здрасти, шефе. Тук е Ана. Открих самоличността на момичето от плажа. И мисля, че този път е истинската.

9:45 ч., 22 март

Управление на полицията, Хамбург

Момичето „Сини очи“ вече имаше име: Марта.

След последния неуспех Ана Волф още не беше направила нищо, за да се свърже с родителите. Беше си осигурила обаче от Националната криминална служба снимка на момичето, което беше изчезнало предишния вторник. Казваше се Марта Шмид, от Касел, в Хесен. Фабел се взираше в снимката, която Ана му подаде. Беше увеличение на моментална снимка. Нямаше съмнение. Този път снимката не размърда камбанките на алармата в съзнанието на Фабел. Но го изпълни с дълбока скръб.

Ана Волф стоеше до него. В големите й кафяви очи липсваше обичайният блясък и те изглеждаха избледнели и измъчени. Фабел си помисли, че вероятно е работила почти без прекъсване. Когато заговори, думите й се влачеха с оловна умора.

— Обявена е за изчезнала във вторник, но сигурно е била отвлечена по-рано.

Изражението на Фабел стана въпросително.

— И двамата родители са наркомани — обясни Ана. — Марта имала навик да изчезва дни наред и после се връщала. Хесенската полиция не посочила това последно изчезване за приоритетно разследване. И двамата родители вече са били докладвани като пренебрегнали Марта, но имам чувството, че бащата едва ли е още тук.

Фабел въздъхна дълбоко и прочете бележките в папката, изпратени по факса от Хесен. Родителите бяха наркомани и извършваха дребни кражби, за да задоволяват навика си. За майката се знаело, че прибягва до проституция. Немска низша класа: „Подземни хора“. При това от Касел — дългогодишен дом на Братя Грим. Касел, обикновено незабележителен, спокоен град, напоследък влезе в новините заради „канибала от Ротенбург“ — този случай разтърси една Германия, която се смяташе за непоклатима. Армин Майвес беше осъден като подпомогнал самоубийството на Бернд Брандес, който доброволно се съгласил да бъде изяден. Майвес беше записал на видеолента цялото събитие: ампутирането на пениса на Брандес, сядането заедно с него и изяждането на разчленения орган, после упояването му, смъртоносното му пробождане и разфасоването му на парчета месо, които Майвес замразил. Докато го арестуват, той изял близо двадесет килограма от жертвата си — ако Брандес може да бъде наречен жертва. Той е бил повече от изпълнен със съгласие доброволец, един от многото, които поискали от Майвес да бъдат изядени. Те се срещнали чрез канибалски уебсайт на гейове.

Канибалски уебсайт на гейове. Понякога, въпреки характера на професията си, Фабел решаваше, че е почти невъзможно да се разбере със света, който внезапно беше се оформил около него. Всякакъв вид болни желания и апетити сякаш намираха място, където да бъдат задоволени. А сега възникна нова жестока приказка, която ще бъде свързана с Касел.

— По-добре намери родителите, или поне майката, за идентифицирането — каза Фабел.

— Свързах се със служителката от социалните служби, която се занимава със случая на Марта — отговори Ана. — Тя ще съобщи новината на родителите, ако изобщо ги е грижа, и ще доведе някого от тях.

— Предполагам, че затова я открихме трудно. Струва ми се, че почти не е стъпвала на училище. — Фабел отново погледна снимката. Лицето, в което се бе взирал на плажа в Бланкенезе. На снимката Марта се усмихваше, но очите й си оставаха тъжни. Прежалено възрастна и опитна за шестнадесетте си години. Момиче на същата възраст като дъщеря му, но гледало света с тези светли, лазурни очи, видели твърде много. — Някаква идея точно кога и къде е изчезнала?

— Няма. Както казах, някъде между неделя следобед и… обявена е във вторник, мисля. Искаш ли да отида там… в Касел, имам предвид, и да започна да разпитвам?