Крейг Ръсел - Братът Грим

— Странното е — каза Вернер, — че макар и да са от различни обувки, размерът е същият. Огромен — петдесети номер.

— Може би по някаква причина си е сменил обувките — каза Ана.

— Фокусираме се върху моториста, който е използвал служебната пътека на лесовъдите — каза Фабел. — Той е дебнел и ги е чакал да дойдат. Това е предварителното ни предположение.

— Все още чакаме резултатите от аутопсията на първата жертва — продължи Вернер, — както и докладите за уликите по колите, намерени в гората. Но знаем, че първата жертва вероятно е удушена, докато двойното убийство очевидно е извършено по друг начин. Нашата връзка между убийствата са тези малки бележчици, напъхани в ръцете на жертвите. — Вернер се изправи и прочете съдържанието им на висок глас.

— Предстои да потвърдим — намеси се Сузане — дали използването на имената Хензел и Гретел в последните убийства е някаква случайна отвратителна шега, защото е изоставил жертвите си в гората, или наистина е създавал някаква връзка с приказките.

— Но в първата бележка няма връзка с приказка. — Фабел се обърна към увеличените копия на бележките и се вторачи в тях, сякаш чрез съсредоточаване можеше да се прозре допълнителен смисъл в дребния, натрапчиво акуратен почерк.

— Освен ако просто не я пропускаме — каза Сузане.

— Нека се съсредоточим върху Хензел и Гретел за момента — продължи Фабел. — Да приемем, че нашият човек иска да ни каже нещо. Какво би могло да бъде то? Кои са Хензел и Гретел?

— Невинни, загубени в гората. Деца. — Сузане се отпусна назад на стола си. — Нито едно от двете не съответства на известното за жертвите. Това е една от традиционните немски народни приказки, събрани и разказани от братя Грим. Има и такава опера от Хъмпърдинк. Хензел и Гретел са били брат и сестра — и това не съответства на двете жертви. Те въплъщават невинността, застрашена от поквара и зло, над които накрая триумфират… — Сузане направи с ръце жест „ами това е“.

— Открих! — Ана Волф, която трескаво прелистваше една от книгите на масата, шляпна с ръка отворената страница.

— Какво? — попита Фабел. — Връзката „Хензел и Гретел“?

— Не, не… Съжалявам, шефе. Имам предвид първото момиче. Мисля, че може би намерих връзката с вълшебната приказка. Младо момиче, намерено на плажа, нали? Близо до водата?

Фабел кимна нетърпеливо.

Ана вдигна книгата, така че другите да я виждат. На страницата срещу текста имаше графична илюстрация на тъжно момиче, седнало на скала край морето. Илюстрацията беше като ехо на малката статуя, която Фабел беше видял в Копенхаген.

— Малката русалка? От Ханс Кристиан Андерсен?

Тонът на Фабел беше неуверен, въпреки че около масата се разнесе хорово одобрение. Той отново погледна рисунката. Беше като икона. Краката бяха подгънати под тялото като опашка на русалка. Би била истински подарък за сериен убиец, който иска да придаде на жертвата си определена поза. Една моментално разпознаваема поза. Но все пак жертвата на плажа не беше седнала или облегната на скала. Наоколо дори нямаше никакви скали. Но имаше бележка. Фалшива идентификация. И текст: „Бях в подземния свят“. Накрая той каза:

— Не знам, Ана. Възможно е. Но толкова много неща не съвпадат. Може ли да продължим да търсим?

Всеки от екипа взе книга и започна да прелиства страниците. Фабел си избра приказките на Андерсен и набързо прочете „Малката русалка“. Спомни си отново мъртвото момиче, лазурния му поглед. Легнало, очакващо да бъде намерено, почти до водата. Ана взе екземпляр от „Детски и семейни приказки на Братя Грим“, докато Сузане преглеждаше „Германски легенди“. Внезапно Сузане вдигна глава като ужилена.

— Грешите, госпожо комисар — каза тя на Ана. — Нашият убиец използва като литературен източник Братя Грим, не Андерсен или Перо. Нашето мъртво момиче не трябва да е Малката русалка… Тя трябва да бъде „Смененото дете“.

По гърба на Фабел пробяга електрически ток.

— Продължавай!

— Тук има приказка, разказана от Братя Грим, наречена „Смененото дете“, а друга е озаглавена „Двете подземни жени“. — Токът по гърба на Фабел се засили. — Според бележките, придружаващи тези приказки, имало е цяла система в преданията за това как деца, особено некръстени, са отвличани от „подземни хора“, които оставяли на тяхно място други. Но слушайте това: „подземните хора“ често използвали водата като транспортна среда и много от тези приказки се отнасят до сменени деца, оставени по бреговете на реките Елба и Заале…