Крейг Ръсел - Братът Грим

Браунер грейна в добродушна усмивка и кимна с престорена скромност.

— И явно сте внимавал, господин комисар.

Фабел също се усмихна.

— Съжалявам, господин Херман, не исках да кажа, че ни губите времето. Всичко, което казахте за мястото на престъплението, е вярно, в това число и фактът, че то е вторично, а не първично. Просто исках да чуя разсъжденията ви.

Напрегнатото изражение на неопределимата физиономия на Херман леко се отпусна, но твърдата острота остана в светлозелените му очи.

— Въпросът, пред който се изправяме сега — продължи Фабел, — е къде е първоначалното място, къде да намерим истинското местопрестъпление.

— Имам теория по въпроса, господин главен комисар — вмъкна Херман преди някой друг да успее да се включи.

Браунер се разсмя.

— Така и предполагах.

— Както казах, смятам, че телата са донесени тук. Имаме следи от стъпки по пътя. Големи стъпки, на едър мъж. Те са оставили дълбоки отпечатъци в земята, която е мека, но не кална. Това показва, че е носил нещо тежко.

— Може би е носил само собственото си наднормено тегло — каза Браунер. — Може да е просто някой, който е ходил из гората, за да свали някой килограм.

— Значи е успял много бързо, защото има поне два вида следи — натам и обратно. Тези, които водят към паркинга, не са оставили дълбоки отпечатъци. А тора ми подсказва, че е носел нещо тежко насам, поне веднъж, а после се е върнал на паркинга без товар.

— Значи мислите, че убийството е извършено на паркинга? — попита Фабел.

— Не. Не непременно. Може да ги е убил там, но не намерихме никакви уличаващи доказателства. Затова обградихме половината паркинг към пешеходната пътека. Убеден съм, че жертвите са убити другаде и са докарани дотук с кола. Или може би са убити в кола, докато тя още е била на паркинга. Но ако ги е донесъл дотук, смятам, че е паркирал колата си близо до пътеката.

Фабел кимна оценяващо. Браунер се изсмя гръмогласно и добродушно потупа по рамото Херман, който май не оцени много високо този жест.

— Съгласен съм с вас, колега. Макар да е очевидно, че ще трябва много време, за да идентифицираме отпечатъците от стъпки като принадлежащи на нашия убиец. Но това наистина е много добра работа. Съвсем малко хора биха се сетили да оградят мястото около паркинга.

— Паркингът празен ли беше, когато намерихте телата? — попита Фабел.

— Да — отговори Херман. — Единствената кола тук беше синият опел на пешеходеца, който е намерил труповете около седем и половина сутринта. Това ме кара да мисля, че колата, в която е извършено убийството или е използвана за докарване на жертвите, отдавна е изчезнала. Може би потопена или изгорена някъде, за да се унищожат уликите. — Той посочи пешеходната пътека в обратна посока. — Тази пътека води до друг паркинг на около три километра оттук. Пратих кола да провери за всеки случай, но не е имало нищо.

Фабел осъзна, че през цялото време Мария беше мълчала. Беше се приближила до телата и погледът й изглеждаше магнетично прикован в мъртвата жена. Фабел отиде при нея и попита:

— Добре ли си?

Мария стреснато се обърна към него и за момент го гледаше безизразно, като замаяна. Кожата й беше някак обтегната върху ъгловатата структура на лицето й.

— Какво?… О… да. — След това, по-решително: — Да. Много съм добре. Не е възникване на посттравматичен стрес, ако това имаш предвид.

— Не, Мария, нямам това предвид. Какво виждаш?

— Опитвах се да разгадая какво е искал да каже с това. После погледнах ръцете им.

— Да… хванати ръце. Убиецът явно ги е нагласил да изглеждат като хванали се за ръцете.

— Не… Не това — каза Мария. — Другите ръце. Неговата дясна и нейната лява. Те са стиснати в стегнат юмрук. Не изглежда естествено. Прилича на част от нагласяването.

Фабел рязко се обърна.

— Холгър! Ела да видиш това.

Браунер и Херман приближиха и Фабел показа забелязаното от Мария.

— Мисля, че си права, Мария — каза Браунер. — Изглежда са свити след смъртта, но преди вкочаняването. — Внезапно Браунер рязко се обърна към Фабел като ужилен. — Господи, Ян! Момичето на плажа…

Бръкна в джоба на якето си и измъкна неразпечатан пакет с хирургически ръкавици. Сложи си една и измъкна сонда от горния си джоб. Пристъпи напред и обърна ръката на момичето. Това не беше лесно поради вкочаняването и той повика Херман от другата страна, като му протегна пакета с латексови ръкавици.

— Сложи си ги, преди да докоснеш тялото. Искам да държиш ръката й обърната.