Крейг Ръсел - Братът Грим

Тя посочи висок мъж в униформа, на тридесет и две — три години. Стоеше с група полицаи от школата, но когато забеляза, че е станал център на внимание, направи извинителен жест към колегите си и закрачи към тях. В движенията му имаше сериозна целенасоченост и като приближи, Фабел забеляза, че неговата неопределима външност, косата с пясъчен цвят и петнистата му бледа кожа не съответстваха на стремителната енергия, която гореше в светлозелените му очи. Външността му напомни на Фабел за Паул Линдеман, служителя, когото загуби, но когато униформеният офицер се приближи, разбра, че приликата е повърхностна.

Офицерът кимна на Мария и протегна ръка първо на Фабел, после на Браунер. Фабел забеляза как единствената сребърна звезда на рамото на комисаря проблясва на фона на черното му униформено кожено яке.

Мария го представи.

— Това е комисар Хенк Херман от местната дирекция на полицията.

— Защо повикахте точно нас, господин комисар? — попита Фабел усмихнато.

Обикновено ролята на полицията беше да охранява местопрестъплението и да държи настрана всякакви зяпачи извън оградения периметър, докато криминалната полиция е натоварена със самото местопрестъпление. Лагедийнст би трябвало да отговаря за информирането на криминалната полиция, а отдел Убийства разследваше всяка внезапна смърт.

Неуверена усмивка направи тънките устни на Херман още по-тънки.

— Ами… — Той погледна покрай Фабел към телата. — Ами знам, че вашият екип е специализиран по… ммм… такива работи.

— Какви работи? — попита Мария.

— Ами явно не е самоубийство. И това не е мястото на престъплението…

— Защо мислите така?

Херман се поколеба за момент. Не беше нормално един охранителен полицай да дава каквото и да било мнение по местопрестъплението, а още по-необичайно беше който и да било офицер от криминалната полиция от ранга на Фабел да го слуша. Той размести групата, за да улесни достъпа до телата, но поддържаше достатъчно разстояние, за да запази мястото от нови следи. Полицаят коленичи, като балансираше върху стъпалата си, и посочи към разкъсаното гърло на мъжа.

— Очевидно без разместване на телата не мога да видя ясно, но ми се струва, че мъжът е убит с два удара. Първият е попаднал отстрани на шията и той бързо е започнал да кърви. Вторият е минал право през трахеята. — Херман посочи другата жертва. — Мисля, че момичето е умряло от единствен замах през гърлото. Тази кръв тук — той посочи широката ивица кръв през бедрата — не е от нея. Със сигурност е от убития мъж. Тя е била близо до него, когато е бил нападнат, и вероятно е поела пръските артериална кръв от шията му. Но наоколо няма никакво забележимо количество кръв… Което показва, че убийството е извършено другаде. Това подсказва също, че са докарани тук от убиеца. А това на свой ред ме кара да мисля, че нашият убиец е доста едър или поне физически силен. Има твърде малко следи от влачене, освен когато е намествал мъжа и обувката се е изхлузила. Дотук не може да се докара превозно средство, значи е носил жертвите си.

— Нещо друго? — попита Фабел.

— Само предполагам, но бих казал, че нашият убиец първо е убил мъжа. Може би изненадващо нападение. Така се получава най-малка съпротива. Втората жертва няма същата сила и не представлява такава заплаха, както мъжът.

— Опасно допускане — каза Мария с горчива усмивка.

Херман се изправи и сви рамене.

— Описахте начина, използван при това убийство — каза Фабел. — Но още не сте казал защо решихте, че то е точно за моя екип.

Херман отстъпи и леко наведе глава настрана, сякаш стои пред картина или оценява експонат.

— Ами защото… погледнете…

— Какво? — попита Фабел.

— Ами… Това не е просто място, където убиецът е решил да се освободи от телата. Би могъл да ги остави на двадесет метра навътре в гората, което би ни отнело седмици и дори месеци да ги намерим. Това е послание. Той иска да ни каже нещо с избора на мястото, с позата на телата, с носната кърпа, трохите хляб. Всичко това е предназначено за нас. Всичко е нагласено.

Фабел погледна през рамо към Холгър Браунер, който се усмихна разбиращо.

— Нагласено… — повтори Херман, явно обезкуражен. — Всичко е старателно подредено. И това означава, че има план на психопат зад тези убийства, което пък на свой ред показва, че имаме пред себе си сериен убиец. И затова помислих, че трябва да ви информирам директно и веднага, господин главен комисар. — Той се обърна към Холгър Браунер. — А причината да се обадя на вас, господин Браунер, е защото според мен можете да изясните от тази сцена нещо, което нашият екип би могъл да пропусне. Следя работата ви с интерес и съм присъствал на няколко от вашите семинари.