Крейг Ръсел - Братът Грим

— Вече ти казах, Леке, имам много тежък случай.

— Защо веднъж не ми разкажеш за него? Никога не говориш за това, с което се занимаваш. Не разказваше и на Ренате. Мисля, че това беше част от проблема между вас.

Фабел изпръхтя горчиво.

— Проблемът между нас беше, че тя започна да се чука с друг. И в резултат загубих дъщеря си. — Той се обърна към Леке. — Но може би си прав. Просто аз виждам такива неща… Научавам какво са способни хората да си причинят един на друг. Неща, които ти през целия си живот няма да видиш и научиш. Не говоря за това не защото изолирам хората от себе си, а защото се опитвам да ги защитя. Ренате така и не проумя това. И никога не разбра, че понякога трябваше да отдам всичко на някое дело, цялото си внимание, цялото си време. Дължа го на жертвите и техните семейства. Може би затова със Сузане ни е добре заедно. Като съдебен психолог тя трябва да гази в същата мръсотия като мен. Знае колко гадна може да бъде тази работа и какво може да направи с теб. Ренате често казваше, че за мен това е игра. Аз срещу лошия. Спор да се види кой ще победи. Не е така, Леке. Не изправям уменията си срещу коварен неприятел. Препускам срещу времето и някой болен мозък и се опитвам да го хвана, преди да е нападнал поредната си жертва. Не е въпросът да заловиш престъпник, а да спасиш живот.

Леке въздъхна.

— Не знам как правиш това, Ян. Мисля, че знам защо, но не мога да разбера как се справяш с цялата тази болка и ужас.

— Понякога и аз не знам, Леке. Да вземем този случай. Започна с едно момиче… на петнадесет-шестнадесет години, удушено и стоварено на плаж. Момиче като Габи. Като твоята Карин. Млад живот, угасен насила. Това е достатъчно лошо, но лудият гадняр, който е извършил това, е оставил при нея бележка за самоличност, която принадлежи на друго момиче, изчезнало преди три години. Това е отвратително. Отвратително и невероятно жестоко… Сякаш нарочно е планирал да унищожи семейство, което и без това е съсипано.

— И това категорично не е същото момиче?

— Почти сме сигурни. Но ще трябва да подложа на ДНК тест горките родители, за да се уверя.

— Господи! — възкликна Леке и погледна през дюните към тъмните кадифени вълни. — Значи мислиш, че убиецът на това момиче на плажа може би е убил и другото, изчезналото?

Фабел сви рамене.

— Смятам, че е доста вероятно.

— Значи се връщаш към своето надбягване с времето. Трябва да го пипнеш, преди да стигне до друго момиче.

— Горе-долу така е.

Леке въздъхна бавно, продължително.

— Тук става студено, пък и ми трябва още бира. — Той се изправи и шляпна Фабел по рамото. — Да се прибираме.

Фабел хвърли продължителен поглед към дюните и морето, после стана и последва брат си надолу по дигата към техния общ дом от детството.

15:30 ч., петък, 19 март

Норддайх, източна Фризия

Фабел не спа добре. Сънува тийнейджърката Хилке Тийтйен, която тичаше по плажа на Норддайх и го зовеше да я последва. Тя изчезна зад една дюна, но когато Фабел я настигна, на пясъка лежеше друго момиче в юношеска възраст от един друг плаж и гледаше Фабел с немигащ лазурен поглед.

На сутринта той и Леке отидоха с кола до Норден, за да посетят майка си. Казаха им, че тя е достатъчно добре, за да бъде изписана, но е уредено всеки ден да я посещават вкъщи през следващите няколко дни. Когато двамата вървяха към колата, Фабел мъчително си даваше сметка колко крехка изглежда майка му. Леке беше й предложил Фабел да се върне в Хамбург, а той да остане за два-три дни и обясни, че Фабел е зает с много важен случай. Фабел беше признателен на брат си за това, че сне напрежението от него, но се чувстваше виновен, че си отива.

— Не се впрягайте — бе казала тя. — Знаете колко мразя тюхкането. Ще се оправя. Можете да ме посетите следващия уикенд.

Щом стъпи на аутобана, Фабел позвъни на Вернер в управлението.

— Получихме информацията от Института по съдебна медицина — каза Вернер. — ДНК на момичето от плажа не съвпада с тази на госпожа Елерс. Което и да е то, категорично не е Паула Елерс.

— Ана има ли напредък в разкриването на истинската й самоличност?

— Не. Тя разшири спектъра на търсене и е попаднала на два-три обещаващи случая, но след като ги проучила подробно, се оказало, че не съответстват. Непрекъснато се занимава с това, откакто ти замина. Господ знае кога е излязла от управлението тази нощ. А когато Мьолер се обади с резултатите от ДНК теста, искаше да обсъди с теб данните от аутопсията. Надутото копеле не пожела да говори с мен — знаеш го какъв е. Каза, че докладът ще бъде на бюрото ти, когато се върнеш. Но му обещах, че ще ти съобщя главните пунктове.