Крейг Ръсел - Братът Грим

— Разбирам — каза мрачно Ван Хайден. — Но може би трябва поне да опиташ да правиш разлика между заподозрени и висши хамбургски политици при подхода си. И така, какво имаме по последното убийство? То бързо се превръща в история номер едно в Хамбург.

Фабел набързо изложи откритото до момента, в това число и за избрания от убиеца гроб и защо според него това е преднамерена димна завеса.

— Мисля, че си прав да не преследваш Фендрих прекалено агресивно — каза Хайнер Гьотц. — Проверих в прокуратурата на Шлезвиг-Холщайн. Там никога не е имало нищо срещу него, освен подозренията на един полицейски офицер. Не искам накрая той да ни съди за враждебни действия.

Ван Хайден се облегна назад и отпусна ръце с изправени пръсти и прибрани лакти върху обширното черешово бюро. Беше напрегната поза, сякаш се готвеше за динамично физическо действие. Той гледаше Фабел, но сякаш беше другаде и в друго време.

— Като дете обичах приказките на Братя Грим. „Дървото, което пее и звъни“ например. Най-много ми допадаше това, че те бяха винаги по-мрачни от обикновените детски приказки. По-бурни. Затова децата ги харесват. — Ван Хайден се наведе напред. — Трябва да го намерите, Фабел. И то бързо. При скоростта, с която този маниак убива, не можем да си позволим лукса да го преследваме със седмици и месеци. Действията му ескалират прекалено бързо.

Фабел поклати глава.

— Не, не ескалират, господин криминален директор. Това не е подхранване на ярост. Всички тези убийства са изпипани детайлно, може би още преди години. Той работи по предварително разработен план.

Фабел млъкна, но тонът му подсказваше, че не е казал всичко. Ван Хайден долови това.

— Добре, Фабел, нека чуем докрай.

— Това е просто мое усещане. Поредна причина да бързаме да го хванем. Смятам, че видяното досега е само прелюдия. Струва ми се, че той изгражда нещо много по-голямо. Финал. Нещо зрелищно.

Като се върна в кабинета си, Фабел отново взе скицника. Намери страницата, на която беше обобщил разследването досега, и отвори нова, празна. Тя го гледаше и приканваше да й повери някакви нови мисли. Най-горе той написа заглавията на всички приказки, имитирани досега от убиеца. Отдолу написа думи, които асоциираше с всяка приказка. Както очакваше, колкото повече се приближаваше до последното убийство, Червената шапчица, толкова повече пишеше: теми, имена, отношения. Баба. Мащеха. Майка. Вещица. Вълк. Той още работеше върху приказките, когато позвъни телефонът на бюрото му.

— Здравей, шефе. Мария е. Може ли да се срещнем в Института по съдебна медицина? Речната полиция току-що е извадила труп от Елба. Аз бих отменила всякакви планове за обяд.

Всеки умрял от неясна смърт, за която няма подписан от лекар смъртен акт, се оказва в Института по съдебна медицина. За тяло с окачена тежест и хвърлено в Елба това е единственото място.

С влизането си в моргата Фабел усети обичайната оловна вълна на погнуса и ужас. Тук винаги присъстваше онази миризма. Не само на смърт, а и на дезинфектанти, на почистващи препарати. Предизвикващ гадене коктейл, който никога не изчезва. Придружител заведе Фабел, Мария и комисаря от патрулната лодка на речната полиция, която беше намерила трупа, в студената морга със стоманените чекмеджета. Фабел отбеляза с безпокойство, че пристанищният полицай изглежда крайно отвратен. Полицаят, разбира се, вече беше видял трупа, когато са го вадили от реката, и явно никак не се радваше пак да се срещне с него.

— Този е малко вмирисан.

Служителят от моргата остави миг възможност предупреждението да проникне до съзнанието, после завъртя ръчката, отвори вратата и измъкна металната вана, в която беше тялото. Връхлетя ги вълна отвратително зловоние.

— По дяволите!

Мария направи крачка назад, а Фабел усети как речният полицай се изопва до него. Самият Фабел се бореше да контролира отвращението си и най-вече стомаха си, който се надигаше силно при вида и миризмата на трупа пред него.

На таблата лежеше гол мъж, около метър и седемдесет и пет сантиметра висок. Беше трудно да се каже какво е било телосложението или дори етническата му принадлежност, защото тялото беше подпухнало и обезцветено от водата. По-голямата част от раздутия торс беше покрита с татуировки, които леко бяха побледнели от разпъването на кожата. Татуировките представляваха главно сложни образи и фигури, а не обичайните голи жени, сърца, черепи, кинжали и дракони. Дълбоко назъбване обхващаше подпухналия торс като масивен ръб и прекалено опънатата кожа беше се пукнала. Мъртвецът имаше дълга посивяла коса, вързана отзад на опашка.