Крейг Ръсел - Братът Грим

Емелия Фендрих. 1930–2003.

10:15 ч., петък, 23 април

Хамбург Хафен, Хамбург

Мария, Вернер, Хенк Херман и двамата офицери от отдела за сексуални престъпления се появиха около десет минути след пристигането на Ана и Фабел в заведението за бързо хранене на Дирк Стеламанс край доковете. Небето беше помрачняло и въздухът беше плътен и тежък, сякаш в настроение, което можеше да бъде разведрено само от избухване на буря. Около безупречно поддържания павилион и няколкото защитени с чадъри маси към стоманеносивото небе се издигаше гора от корабни кранове. Дирк, бивш полицай, беше фризиец като Фабел и двамата побъбриха малко на родния език, преди Фабел да поръча кафе за екипа си.

Те се скупчиха около две-три високи до гърдите маси и накратко обсъдиха застрашителното небе и дали ще успеят да си допият кафето преди бурята. После Фабел пристъпи към работата.

— Какво значи това? Засичаме поредна жертва, убита по същия начин. Но я намираме легнала върху гроба на майката на един от заподозрените — макар и периферно заподозрян. Искам да чуя мненията ви.

— Добре — каза Ана. — Поне ми спести обикалянето по учреждения, за да разбера дали майката на Фендрих наистина е мъртва. Властите на Фрийдхоф потвърдиха, че Емелия Фендрих действително е погребана преди шест месеца и адресът, на който е била записана, е същият като на сина й в Ралщед.

Хенк кимна. Ралщед беше близо да Фрийдхоф, на границата с Олсдорф.

— Тогава какво правим? — попита той. — Да доведем ли Фендрих за разпит по последното убийство?

— На какво основание? — Ана направи гримаса, като сръбна прекалено горещото кафе. — Че майка му наистина е умряла и че не ни е излъгал?

Хенк с рамене се отърси от сарказма й.

— Добре, мисля, че би могло и да е съвпадение. Но пресметнете: двеста и осемдесет хиляди възможни гробове, на които може да стовариш тялото, и то попада точно където е майката на един от тримата заподозрени. А знаем, че този тип ни говори с всеки елемент, който използва в сцените си.

— Трябва поне да поговорим с Фендрих — каза Мария. — Да проверим къде е бил, след като уточним времето на смъртта.

— Холгър Браунер е измъкнал от нашия уважаван съдебен патолог доктор Мьолер приблизителното време — каза Фабел. — Някъде между осем вечерта и полунощ. И наистина трябва да разберем къде е бил Фендрих по това време, но изключително дипломатично. Не искам отново да се оплаква от враждебно отношение.

— Аз ще се заема с това — каза Ана. Всички я зяпнаха. — Какво пък, мога да бъда и дипломатична.

— Добре — каза Фабел, като нарочно добави неувереност към тона си. — Но не го пренавивай.

— Защо не? — попита Хенк. — Фендрих вече застава начело на нашия списък. Така де, тялото е на гроба на майка му…

— Не непременно — каза Ана. — Изчезването на Паула Елерс е широко известно. Не е тайна, че Фендрих е разпитван от полицията. Трябва да си спомним, че нашият убиец повече от сигурно е отвлякъл и убил Паула. Така че ще трябва да следва развитието на нещата, след като я е отвел. Във всеки случай, казвам ви, че Фендрих няма да има алиби.

— Защо? — попита Фабел.

— Защото не знае, че ще му трябва. И защото е самотник.

Фабел отпи кафе и погледна небето. Стоманеносивата обвивка беше нашарена с по-тъмни облаци. Той усещаше тъпа болка в синусите си от налягането на въздуха, както винаги ставаше пред буря.

— Наистина смяташ, че Фендрих не е направил това, нали?

— Не мисля, че отношенията му с Паула Елерс са били изцяло порядъчни. Но не, той не е нашият човек.

Фабел разтри синусите си с палец и показалец.

— Смятам, че си права и че нарочно ни отклоняват. Всичко, което прави този тип, е навързано. Всяко убийство свързва една приказка с друга. Той си играе с нас. Но води в играта. Има ред в това, което прави. Той е страшно организиран и находчив, всичко това е пресметнато дълго, преди да го извърши. Имам чувството, че приближаваме към края. Започнал е с Паула Елерс, където не ни дава нищо, освен използването на нейната самоличност за второто си убийство след три години. После при Марта Шмид, момичето в Бланкенезе, само ни предостави лъжлива самоличност. Чак след убийството на Лаура фон Клостерщад виждаме, че е поставил Марта Шмид „по-ниско“ от Лаура. Като продължава напред, той ни разкрива все повече и повече. Иска да се досетим какво следващо нещо е намислил да извърши, но му трябва време. Затова се опитва да ни насочи към Фендрих.

— Ами ако не си прав, шефе? — Вернер опря лакти в масата за бърза закуска. — Ако Фендрих е нашият човек и иска да го спрем? Ако се опитва да ни каже, че той е убиецът?