Крейг Ръсел - Братът Грим

Малката квартира потисна Фабел. Беше неприветлива, но чиста, и Бартман явно беше я поддържал в ред. Беше от вида функционални, но бездушни жилища, в които живее сам мъж. Фабел си представи собствения си апартамент, с хубавите мебели, буков паркет и зашеметяващ изглед към Алстер. Той беше от друга класа. Но имаше нещо в това пространство, капсулирало живота на Бартман, което беше потискащо подобно. Докато стоеше тук, в мъртвия апартамент на мъртъв човек, Фабел взе решение за собствения си живот.

Погледна под кревата и намери голяма плоска папка. Издърпа я и я сложи на кревата, после я отвори. Съдържаше чертежи с перо и мастило, ескизи с въглен и две-три картини. Обектите им бяха неинтересни — дървета, сгради, натюрморти — и явно бяха етюди, предназначени да проверят по-скоро обхвата и техническите умения, отколкото въображението на художника. Фабел откри, че е рисувал отлично. Всеки етюд беше подписан с инициалите М. Б.

Остави папката на леглото и отиде да прегледа шкафа с книги — всичките свързани с майсторството на татуировката. Имаше научни текстове върху историята на боди-арта, книги за полупорнографското „фентъзи“ изкуство, ръководства за оборудване на ателиета за татуиране. Но три книги не се връзваха с общата насоченост. Ток на възбуда прониза Фабел: едната от тях беше „Събраните приказки на Братя Грим“, а другите две бяха върху стари германски готически шрифтове.

Старогермански образци и шрифтове. Събрани приказки на Братя Грим. Човек не би очаквал да намери точно това в апартамент на майстор по татуировките. Поредно убийство, свързано с Грим, пореден труп, но този път непредназначен да бъде намерен.

Фабел отдели трите книги и ги остави настрана, за да ги приберат после в плик за улики. Постоя малко в неприветливата стая, вперил поглед в книгите. Знаеше, че тепърва му предстои да разгадае тяхното точно значение. Знаеше също, че току-що беше направил голяма крачка към убиеца. Той отвори клетъчния си телефон и щракна бутон за бързо набиране.

— Ана. Фабел е. Имам странно искане. Позвъни на Фендрих и го попитай има ли някакви татуировки…

14:10 ч., вторник, 27 април

Нойщад, Хамбург

Вайс беше любезен и готов да сътрудничи, когато Фабел му се обади вкъщи, но успя да процеди нищожен оттенък на изчерпващо се търпение в тона си. Обясни, че следващите дни е много зает с даване на автографи и някои проучвания във връзка с новата книга, която пише. Канеше се да бъде в района на Нойщад и предложи да се срещнат там в около единадесет и половина.

— Ако нямате нищо против да извършите разпита си на открито — каза накрая.

Фабел както обикновено пристигна десет минути по-рано и седна на пейка на пешеходната Петерщрасе. Небето беше избърсало и последните петънца облаци от лицето си и се представяше в безупречно яркосиньо. Фабел се ядосваше, че взе тежкото си кожено яке. Подходящото облекло при непрекъснатите промени на времето беше проблем не само за него, а и за всички в Хамбург. Не можеше да свали якето, защото служебният пистолет беше закачен за колана му, затова избра пейка в сянката на дърветата край павираното улично платно. Петерщрасе беше оградена с пет-шестетажни барокови градски къщи, фасадите им бяха целите в прозорци и се издигаха във фронтони в холандски стил. Малко след единадесет и половина огромният силует на Вайс се появи иззад внушителната врата на тридесет и шести номер, на ъгъла с Хютен. Фабел познаваше сградата — като студент често я бе посещавал. Той стана, когато Вайс дойде, и двамата си стиснаха ръцете, преди да седнат на пейката.

— Предполагам, че новата ви книга следва подобна традиционна литературна тема? — каза Фабел.

Вайс въпросително вдигна едната от гъстите си вежди и Фабел показа сградата, от която той току-що беше излязъл.

— Библиотека на Долна Германия — смятам, че изучавате по-старата литература на Долна Германия. Някога прекарвах там доста време…

— С какво мога да ви помогна, господин комисар?

Интонацията на Вайс все още съдържаше нюанс на нетърпеливо снизхождение. То жегна Фабел, но той го остави да отмине.

— В този случай има повече съвпадения, отколкото бих приел за допустими, господин Вайс — каза Фабел. — Подозирам, че убиецът е чел книгата ви и че тя влияе на действията му.

— Или е възможно вашият убиец и аз просто да използваме един и същи източник, макар и по коренно различен начин. Имам предвид оригиналния сборник на Братя Грим „Детски и семейни приказки“.