Крейг Ръсел - Братът Грим

Фабел я прекъсна, като я привлече към себе си и я целуна дълго и горещо. Когато я освободи, още дълго я гледа.

— Не — каза той най-после. — Не съм дошъл да говорим по работа. Мислих много. За нас двамата.

— О! — възкликна Сузане. — Звучи страшничко.

— Май на никъде не отиваме с тези отношения. Предполагам, че е така, защото и двамата сме задоволени, всеки по свой начин. И ти може би не искаш нищо повече от това, което имаме. — Той замълча, като търсеше в очите й някаква реакция. Но прочете само търпение. — Аз разруших брака си. Не знам къде сбърках, но мисля, че е защото не направих достатъчно, за да го поддържам жив. Не искам това да стане с нас. Наистина държа на теб, Сузане. И искам това да продължи.

Тя се усмихна и отново погали бузата му. Ръката й беше прохладна от чашата.

— Но, Ян, всичко е чудесно. И аз искам да продължи.

— Искам да живеем заедно. — Тонът на Фабел беше решителен, почти рязък. Тогава той се усмихна и гласът му омекна. — Наистина бих искал да живеем заедно, Сузане. Ти какво мислиш?

Тя вдигна вежди и въздъхна дълбоко.

— Не знам. Наистина не знам, Ян. И двамата обичаме жилищата си. И двамата сме хора със силна воля. Това не е проблем сега, но ако живеехме заедно… Не знам, Ян. Както казваш, имахме хубави преживявания досега, не искам да ги развалям.

— Не мисля, че ще се влошат. Смятам, че това би ги укрепило.

— Имала съм връзка и преди. — Сузане спусна краката си на пода. Наведе се напред, опря лакти на коленете си и обгърна чашата си с две ръце. — Живяхме заедно известно време. Отначало не забелязвах това, но той беше много властна личност. — Тя горчиво се засмя. — Аз, психологът… не можах да разпозная един авторитарен перко! Във всеки случай това не беше добре за мен. Чувствах се подценена. След това безполезна. Престанах да вярвам в себе си, престанах да се доверявам на собствените си преценки. Напуснах го, преди да разруши последните остатъци на самоуважение в мен.

— Мислиш, че съм като него?

— Не, разбира се, че не. — Тя взе ръката му. — Просто изгубих много време да създам усещане за независимост у себе си.

— Боже, Сузане, не търся домакиня вкъщи! Търся партньор. Човек, с когото да споделя живота си. И единствената причина да търся това си ти. Преди да те срещна и през ум не ми е минавало нещо подобно. Няма ли поне да си помислиш по въпроса?

— Разбира се, че ще си помисля, Ян. Не ти казвам „не“. Просто ми трябва време да го обмисля. — Тя широко се усмихна. — Знаеш ли какво ще ти кажа? Заведи ме в Силт, както ми обещаваш от много време. Да поживея в хотела на брат ти. Направи това и ще ти дам отговор.

Фабел се усмихна.

— Дадено.

Те се любиха силно, горещо, после заспаха. Чувство на задоволеност изпълваше Фабел в дълбокия му сън. По-дълбок, по-здрав, отколкото бе седмици наред.

Събуди се внезапно. Нещо се беше протегнало в дълбините, за да го намери и измъкне неочаквано на повърхността. Лежеше с широко отворени очи и гледаше сенките на тавана. Сузане спеше до него. Нещо някъде в тъмна малка килийка в далечен ъгъл на съзнанието му се блъскаше, за да излезе навън. Той сви крака и седна на ръба на леглото. Какво беше това? Нещо, което беше казал? Или видял? Или и двете? Каквото и да беше, знаеше, че е свързано с убийствата. Някаква връзка, съществуваща на границите. Изправи се, закрачи из всекидневната и се загледа през прозорците на Сузане. Нейният апартамент можеше да се мери с неговия по гледки. Видимостта оттук се простираше над парка и надолу по Елба, но беше непоклатимо ограничена от другите сгради. Две-три коли минаха към Либерман щрасе. Самотно куче бродеше по улицата и Фабел го проследи, докато изчезна от погледа му.

Нещо, което беше чул. Нещо, което беше видял. Или и двете. Изтощеният му, лишаван от сън мозък отказваше да го покаже.

Фабел отиде в кухнята и присви очи от заслепяването, когато включи осветлението. Направи си чаша чай. Когато взе мляко от хладилника, видя вътре да се охлаждат три бутилки бира. Усмихна се при мисълта, че Сузане ги е купила за него и ги държи в хладилника. Фабел винаги гледаше на хладилника като на интимно пространство: неговото съдържание беше толкова индивидуално, колкото съдържанието на нечие портмоне или чанта. Когато беше на място на убийство, проверяваше хладилника, за да получи впечатление за личността или хората, които живееха там. И сега неговите бири деляха лично пространство с киселото мляко, любимите немски сирена и слабостта на Сузане — сладкишите.