Тес Геритсън - Чиракът

— Детектив Корсак — отговори мъжки глас.

— Обажда се Ризоли. Вие ли позвънихте на пейджъра ми?

— От мобилен телефон ли се обаждате, детектив?

— Да.

— Можете ли да позвъните от стационарен телефон?

— Не, в момента не мога. — Нямаше представа кой е детектив Корсак и й се искаше да приключи колкото може по-скоро този разговор. — Защо не ми кажете за какво става дума?

Последва пауза. Дочуваше далечни гласове и пукане на полицейска радиостанция.

— Намирам се на местопрестъпление тук, в Нютън — поясни той. — Мисля, че би трябвало да дойдете и да видите за какво става дума.

— Помощ от бостънската полиция ли търсите? Защото мога да ви прехвърля към някой друг от нашия отдел.

— Опитах да се свържа с детектив Мур, но казаха, че е в отпуск. Затова се обаждам на вас. — Отново направи пауза. След което додаде, със сдържана многозначимост: — Свързано е със случая, чието разследване сте водили миналото лято с Мур. Знаете кой.

Джейн замълча. Знаеше точно какво имаше предвид събеседникът й. Спомените от онова разследване я преследваха и досега, все още изплуваха в кошмарите й.

— Продължавайте — промълви тя.

— Искате ли адреса?

Младата жена извади бележника си. Миг по-късно затвори телефона и отново насочи вниманието си към д-р Тиърни.

— Виждал съм подобни травми при скочили от самолет, чиито парашути не са се отворили — поясни той. — Падащото от такава височина тяло достига терминална скорост, след което скоростта на това тяло не може да нараства повече. Това са близо шейсет метра в секунда. Тази скорост е достатъчна да причини разпадането, на което сме свидетели.

— Платил е дяволска цена, за да се добере до тази страна — каза Фрост.

От небето се чу ревът на друг самолет; сянката му се плъзна по земята, подобна на разперил криле орел.

Ризоли вдигна очи нагоре. Опита да си представи падащо тяло, което се премята във въздуха в продължение на стотици метри. Помисли за студения въздух около него. А след това появата на по-топъл въздух, който става все по-топъл с приближаването към земята.

Погледна към скритите под чаршафа останки на един човек, който се бе осмелил да мечтае за нов свят, за по-светло бъдеще.

Добре дошъл в Америка.

Часовият, поставен пред къщата в Нютън, беше новобранец, и не позна Ризоли. Спря я до полицейската лента и резкият тон, с който се обърна към нея, съответстваше напълно на новата му униформа. Името, написано на баджа му, беше Ридж.

— Това е местопрестъпление, госпожо.

— Аз съм детектив Ризоли, Бостънска полиция. Имам среща с детектив Корсак.

— Документите, ако обичате.

Не беше очаквала подобно нещо и се наложи да бръкне в дамската си чанта, за да потърси значката. Почти всеки от патрулиращите в Бостън знаеше коя е тя. Беше достатъчно да се отдалечи малко от своята територия, до това богаташко предградие, за да се наложи неочаквано да тършува из чантата си за полицейската си значка. Завря я почти в носа му.

Той хвърли поглед към значката и се изчерви.

— Много съжалявам, госпожо. Нали разбирате, една нахална репортерка успя да ме убеди да я пусна само преди минути. Нямам намерение да допусна подобно нещо още веднъж.

— Корсак вътре ли е?

— Да, госпожо.

Младата жена хвърли поглед към паркираните в безпорядък коли; сред тях видя един бял ван с надпис „ЩАТ МАСАЧУЗЕТС, КАНЦЕЛАРИЯ НА СЪДЕБНИЯ ЛЕКАР“.

— Колко са жертвите? — попита тя.

— Една. Готвят се да го изнесат.

Патрулът вдигна лентата, за да я пусне да влезе в предния двор. Чуруликаха птички, въздухът ухаеше сладко на трева. „Не си в Южен Бостън“ — помисли си тя. Пейзажът беше безупречен, с подрязан жив плет и яркозелена морава. Спря на павираната алея и се загледа нагоре към покрива с акценти в стила на късната английска готика. Дойде й наум „Lord of the fake English manor“. Това не беше къща, не беше квартал, който можеше да си позволи едно честно ченге.

— Какво жилище, а? — подвикна след нея патрулът.

— С какво се е занимавал този човек?

— Чух, че бил хирург.

Хирург. За нея тази дума имаше специално значение и дори само прозвучаването й я прониза като ледена игла, смрази я дори в този горещ ден. Погледна към входната врата и видя, че дръжката й беше посипана с прах за вземане на отпечатъци. Пое дълбоко въздух, извади чифт латексови ръкавици и постави хартиени терлици върху обувките си.

Вътре я посрещна полиран дъбов под и стълбище, което се издигаше до катедрални висини. Навлизащата през витража на един от прозорците светлина падаше на земята във вид на разноцветни ромбове.