Тес Геритсън - Чиракът

— Трябва да е имала нужда от нея.

Корсак сви рамене.

— И въпреки това.

— Значи не сте открили причина да го е оставила.

— Още по-малко — да го наръга.

Джейн погледна към прозорците на дневната. Дървета и храсти блокираха гледката към която и да е от съседните къщи.

— Каза, че смъртта е настъпила между полунощ и три часа сутринта.

— Да.

— Съседите чули ли са нещо?

— Хората вляво са в Париж. Съседите отдясно спели непробудно цяла нощ.

— Влизането с взлом ли е?

— Кухненският прозорец. Мрежата против комари е била изкъртена, използван е резец за стъкло. Отпечатъци от обувки номер единайсет в цветната леха. Същите отпечатъци, оставени с кръв, в тази стая.

Полицаят извади носна кърпа и избърса мокрото си чело. Той беше от онези злочести хора, които се потяха неконтролируемо. Само за няколкото минути, откакто разговаряха, петната на ризата му се бяха уголемили.

— Добре, да го дръпнем леко от стената, без да го вдигаме — рече един от помощниците в моргата. — Ще го сложим така в чаршафа.

— Внимавай за главата! Плъзга се!

— О, боже.

Ризоли и Корсак замълчаха, докато поставяха д-р Йегър легнал на една страна върху чаршафа за еднократна употреба. В резултат на настъпилото след смъртта вкочаняване трупът бе застинал под прав ъгъл и помощниците обсъждаха как да го поставят на носилката в тази гротескна поза.

Погледът на Джейн ненадейно попадна върху нещо бяло, останало на пода там, където допреди миг бе седяло тялото. Тя коленичи и взе парченцето, което приличаше на мъничка отломка от порцелан.

— Счупена чаша за чай — обяви Корсак.

— Какво?

— До жертвата имаше чаша за чай и чинийка. Изглеждаха така, сякаш бяха паднали от скута му. Вече взехме отпечатъци от тях. — В отговор на въпросителния й поглед полицаят сви рамене. — Не ме питай.

— Символично дело на човешка ръка.

— Да. Ритуално чаено парти за мъртвия.

Джейн се взря в парченцето порцелан върху скритата си в латексовата ръкавица длан, обмисляйки значението му. Стомахът й се сви на топка. Ужасно усещане за нещо познато. Прерязано гърло. Завързване със скоч. Влизане нощем през прозорец. Жертвата или жертвите изненадани в съня си.

И липсваща жена.

— Къде е спалнята? — попита тя.

Макар да не искаше да я вижда. Страхуваше се да я види.

— Добре. Точно това исках да видиш.

По стените на коридора, който водеше към спалнята, висяха черно-бели снимки в рамки. Но в тях не позираше усмихнатото семейство, както можеше да се види в повечето домове, а голи жени, със замъглено или извърнато от обектива лице — анонимни торсове. Една от жените прегръщаше дърво, гладката й кожа беше притисната към грубата дървесна кора. Друга седеше, приведена напред, дългата коса падаше като водопад между голите й бедра. Трета жена се бе протегнала към небето, тялото й блестеше от потта, пролята в резултат от напрегнати физически усилия. Ризоли поспря, за да огледа килнатата на една страна снимка.

— Това е една и съща жена — рече тя.

— Това е тя.

— Мисис Йегър?

— Както изглежда отношенията им са били малко ексцентрични, а?

Джейн се взираше във фино тонизираното тяло на Гейл Йегър.

— Изобщо не мисля, че е ексцентрично. Снимките са красиви.

— Да, както и да е. Спалните са тук. — Той посочи нататък по коридора.

Ризоли спря на прага. Вътре имаше огромно легло с отметнати завивки, сякаш спящите в него хора бяха събудени внезапно в съня си. Найлоновите ресни на розовия като раковина килим бяха отъпкани в две пътечки, водещи от леглото до вратата, впоследствие съединяващи се в една.

— И двамата са били измъкнати в съня им — промълви младата жена.

Корсак кимна.

— Нашият извършител ги изненадва в леглото. Някак си успява да ги подчини. Връзва им китките и глезените. Мъкне ги по килима до коридора, където започва дървеният под.

Беше объркана от действията на убиеца. Представи си го, застанал там, където стоеше сега тя самата, вперил поглед в спящата двойка. През намиращия се високо над леглото прозорец без завеси трябва да бе влизала достатъчно светлина, за да види кой е мъжът и коя — жената. И се е запътил първо към д-р Йегър. Това бе логичното — да контролира мъжа. Да остави жената за после. Дотук Ризоли беше в състояние да предугади какво се бе случило. Приближаването, първоначалната атака. Но не разбираше какво следваше после.

— Защо ги е пренесъл? — попита тя. — Защо не е убил д-р Йегър направо тук? Каква е била целта на изнасянето им от спалнята?