Тес Геритсън - Чиракът

— Не знам. — Корсак посочи през вратата. — Всичко е било заснето. Може да влезеш.

Тя влезе неохотно в спалнята, избягвайки следите от мъкненето на телата по килима, и се приближи до леглото. Не видя кръв по чаршафите или завивките. На едната възглавница имаше няколко дълги руси косъма. „Страната, на която спи мисис Йегър“ — помисли си тя. Обърна се към скрина; снимката на двойката в рамка, поставена отгоре, потвърждаваше, че мисис Йегър действително беше руса. При това красива, със светлосини очи и обсипана с лунички, силно почерняла от слънцето кожа. Д-р Йегър я беше прегърнал през рамото и излъчваше увереността на човек, който знае, че впечатлява с физиката си. Определено не човек, който би свършил някой ден по бельо, със завързани ръце и крака.

— На стола е — обади се Корсак.

— Какво?

— Погледни към стола.

Тя се обърна към ъгъла на стаята и видя античен стол с кожена облегалка. На седалката му лежеше сгъната нощница. Щом се приближи, Джейн забеляза яркочервени петна по кремавия сатен.

Косъмчетата на тила й внезапно настръхнаха и за няколко мига тя забрави да диша.

Протегна ръка и повдигна единия край на дрехата. Долната страна също беше опръскана в червено.

— Не знаем чия е кръвта — поясни Корсак. — Може да е на д-р Йегър, може да е на съпругата му.

— Била е вече изцапана, преди да я сгъне.

— Но никъде в тази стая няма кръв. Което означава, че е била пролята в другата стая. После я е върнал в спалнята. Сгънал я е спретнато и прилежно. Поставил я е на този стол, като малък подарък на раздяла. — Полицаят направи пауза. — Това напомня ли ти за някого?

Ризоли преглътна с усилие.

— Знаеш, че ми напомня.

— Този убиец копира почерка на твоето някогашно момче.

— Не, различно е. Всичко е различно. Хирургът никога не нападаше двойки.

— Сгънатите нощници. Тиксото. Изненадването на жертвите в леглото.

— Уорън Хойт избираше самотни жени. Жертви, които може бързо да подчини.

— Но обърни внимание на приликите! Казвам ти, имаме работа с имитатор. Някой ненормален, прочел за Хирургът.

Джейн продължаваше да се взира в нощницата, припомняйки си други спални, други сцени на смъртта. Това се беше случило през едно непоносимо жежко лято, като това, когато жените спяха на отворени прозорци и един мъж на име Уорън Хойт се бе промъквал в домовете им. Този мъж носеше своите мрачни фантазии и скалпели, инструментите, с които извършваше кървавите си ритуали върху жертвите, които бяха будни и осъзнаваха всеки разрез на острието му. Гледаше съсредоточено нощницата и в ума й изплува ясно съвсем обикновеното лице на Хойт, лице, което и досега се появяваше в кошмарите й.

Но това не е негово дело. Уорън Хойт е зад решетките, на място, откъдето не може да избяга. Знам, защото аз лично вкарах копелето там.

— „Бостън глоуб“ отпечата всички пикантни подробности — додаде Корсак. — За твоето момче писаха даже в „Ню Йорк таймс“. И сега този извършител имитира неговите действия.

— Не, твоят убиец върши неща, които Хойт никога не е правил. Той измъква тази двойка от леглото, в друго помещение. Завързва мъжа седнал, после му прерязва гърлото. Прилича повече на екзекуция. Или на част от ритуал. Остава съпругата. Той убива съпруга, но какво прави със съпругата?

Тя спря, внезапно спомнила си за парченцето порцелан на пода. Счупената чаена чаша. Значението на чашата профуча през нея като леден вятър.

Без да каже дума, младата жена излезе от спалнята и се върна в дневната. Погледна към стената, където бе седял трупът на д-р Йегър. Сведе поглед към пода и започна да крачи, описвайки все по-широк и по-широк кръг, изучавайки кървавите пръски по дървото.

— Ризоли? — обади се Корсак.

Тя се обърна към прозорците и премигна срещу слънчевата светлина.

— Тук е прекалено светло. И има толкова много стъкла. Не можем да ги покрием всичките. Ще трябва да дойдем пак довечера.

— Мислиш да използваш Luma-lite ли?

— Ще имаме нужда от ултравиолетова светлина, за да го видим.

— Какво търсиш?

Джейн се обърна отново към стената.

— Д-р Йегър е седял тук, когато е умрял. Нашият неизвестен извършител го е домъкнал от спалнята. Подпрял го е на стената, с лице към центъра на стаята.

— Добре.

— Защо го е поставил тук? Защо е положил всички тези усилия, докато жертвата е била все още жива? Трябва да има причина.

— Каква причина?

— Бил е сложен тук, за да наблюдава нещо. За да бъде свидетел на онова, което е ставало в тази стая.