Тес Геритсън: Чиракът

— Видяхте ли камион?

— Не.

— Нито лека кола?

— Камион, лека кола. — Мъжът сви рамене. — Няма значение какво; работата е там, че някой го е блъснал и после е избягал.

Беше все същата история, която чу поне пет-шест пъти от съседите на този човек. Някъде между седем и петнайсет и седем и трийсет сутринта от улицата се чул силен удар. Никой не беше видял самия сблъсък. Хората просто бяха чули шума и бяха видели тялото на мъжа. Ризоли вече беше обмислила и отхвърлила вероятността да е скочил от някой балкон. Сградите наоколо бяха двуетажни, недостатъчно високи, за да обяснят подобни катастрофални поражения по тялото на скочилия. Нито пък виждаше доказателства, че всички тези анатомични щети са били причинени от експлозия.

— Хей, ще може ли вече да си ползвам колата? — попита мъжът. — Говоря за онзи зелен „форд“.

— Онзи, чийто багажник е опръскан с парченца от мозък?

— Да.

— Ти как мислиш? — отвърна сопнато Джейн и тръгна към експерта по медицина, който оглеждаше асфалта, коленичил насред улицата. — Хората на тази улица са тъпи като галоши — обяви тя. — Никой не дава и пет пари за жертвата. Нито пък знае коя е.

Д-р Ашфорд Тиърни не я погледна, а продължи да се взира съсредоточено в асфалта. Скалпът му лъщеше от пот под редките сребърни косми. Д-р Тиърни й се стори по-стар и изморен от когато и да било досега. Опитвайки да стане, той протегна ръка в безмълвна молба за помощ. Тя пое дланта му и усети пукането на уморените кости и артритните стави. Той беше стар благородник от Юга, роден в Джорджия, и никога не се беше отнасял благосклонно към бостънската прямота на Джейн, така както тя никога не се беше отнасяла благосклонно към неговата официалност. Единственото, което ги свързваше, бяха човешките останки, които минаваха през масата за аутопсия на д-р Тиърни. Но сега, докато му помагаше да се изправи, младата жена се изпълни с тъга при вида на неговата деликатност, и си спомни за своя дядо, чието любимо внуче беше, може би защото той виждаше в нея собствената си гордост, собствената си твърдост. Ризоли си спомни как му беше помагала да стане от своя фотьойл, как бе усещала като клещи върху ръката си вдървената му от инсулта длан. Дори пламенни мъже като Алдо Ризоли не бяха пощадявани от времето, което ги обричаше на чупливи кости и стави в старостта. Виждаше влиянието му и върху д-р Тиърни, който се заклати под жарките лъчи, попивайки с носна кърпа потта от челото си.

— Доста мъгляв случай за завършек на кариерата ми — рече той. — И така, детектив, кажи ми, ще дойдеш ли на тържеството по случай пенсионирането ми?

— Ъъъ… какво тържество? — попита Джейн.

— Онова, с което смятате да ме изненадате.

Тя въздъхна. И каза:

— Да, ще дойда.

— Да. Винаги съм получавал прям отговор от теб. За другата седмица ли е планирано?

— След две седмици. И не съм ти казвала, нали?

— Радвам се, че ми каза. — Той сведе поглед към асфалта. — Не си падам по изненадите.

— И за какво става дума тук, докторе? За блъснат от кола, чийто шофьор след това е офейкал?

— Изглежда това е мястото на удара.

Ризоли погледна към голямото кърваво петно. После погледна към покрития с чаршаф труп, проснат на повече от три метра и половина по-нататък, на тротоара.

— Искаш да кажеш, че първо се е ударил в земята тук, а после е изхвърчал дотам? — попита тя.

— Така изглежда.

— Камионът трябва да е бил бая големичък, за да причини нещо подобно.

— Не е камион — беше загадъчният отговор на Тиърни.

Той тръгна по улицата, вперил поглед в земята.

Джейн го последва, като пъдеше рояците мухи. Лекарят спря десетина метра по-нататък и посочи сивкавата буца на бордюра.

— Още мозъчно вещество — отбеляза той.

— И не го е направил камион? — повтори младата жена.

— Не. Нито пък лек автомобил.

— А какво ще кажеш за следите от гума по ризата на жертвата?

Тиърни изправи гръб, погледът му премина по тротоарите, по сградите.

— Забелязваш ли нещо доста интересно на това място, детектив?

— Освен факта, че на него лежи мъртвец с липсващ мозък ли?

— Виж мястото на удара. — И посочи натам, където бе оглеждал допреди малко. — Виждаш ли начина, по който са пръснати телесните части?

— Да. Във всички посоки. Точката на удара е в центъра.

— Правилно.

— Улицата е оживена — отбеляза Ризоли. — Превозните средства минават прекалено бързо през този завой. Плюс това, по ризата на жертвата има следи от гума.

— Нека ги погледнем отново.